Вагаршак Танапетович Норенц (псевдоним; истинска фамилия Ерицян) (9.9.1903, с. Шеник, сега в Турция - 20.1.1973, Ереван) е арменски съветски поет, заслужил деятел на културата на Арменска ССР (1967). През 1914 г. се премества в Закаваказието. Член на Асоциацията на пролетарските писатели на Армения, член на ВКП(б) от 1932 г. През 1924 г. завършва арменската семинария Нерсисян в Тбилиси. Печата от 1917. Автор на сборниците с лирика «На дороге дней» (1925), «Вторая книга» (1930), «Стихотворения» (1936), «Избранные стихи» (1936), «Пути-дороги» (1956), «Стихотворения» (1957), поемите «Вечер» (1926), «Терновая рубашка» (1959), «Завещание веков» (1968) и др. В 1968 г. публикува книгата с мемоари «Воспоминания и отклики». Награден с орден «Трудово Червено Знаме» и медали.

Публикации:

Поезия:

БЕЗ ОТДИХ И ПОКОЙ ЖИВЯХ…/ превод: Драгомир Шопов/ брой 93 март 2017