интервю с писателката Татяна Мартиросян

превод: Литературен свят

- Кога се чувствате истински щастлива?

- Когато пиша или пътешествам.

- Кога написахте първото си произведение?

- В ранно детство, не помня с точност.

- Доколко е възможно жената да съвместява кариерата със семейния живот?

- На 20 процента.

- Първият Ви източник на вдъхновение?

- Въображението.

- Какво Ви помага да преодолявате трудностите и да вървите напред?

- Основата, която ми дадоха родителите, после към това се добави вярата.

- Какви качества цените в околните преди всичко?

- Благородството, интелектът.

- Съществуват ли за Вас цели, които оправдават всички средства за тяхното постигане?

- Не.

- Помните ли детските си мечти? Кои от тях се сбъднаха?

- Две, макар и отчасти: успях да посетя страни, за които съм си мечтала повече от всичко, и да публикувам част от произведенията си.

- Кога започвате да се доверявате на човека?

- Отначало се доверявам, после това доверие (с редки изключения) започва да се топи.

- Има ли неща, които не сте готова да простите?

- Да.

- Какво за Вас е било най-сложно да преживеете?

- Загубата на вярата в историческия прогрес.

- С кой период от живота Ви, с какви събития за Вас са свързани най-топлите Ви спомени?

- С детството ми, с общуването с родителите, с пътуванията при баба и дядо в Нагорни Карабах.

- Според Вас славата и парите променят ли човека към по-лошо?

- Зависи от човека.

- Съществуват ли определени събития, след които човек пораства?

- Не, хората не порастват, те повече или по-малко удачно се преструват на възрастни.

- Кои слабости са Ви пречили или Ви пречат в живота?

- Обидчивостта, гордостта, но се боря с тях!

- За какво сте съжалявали: за това, което сте направили или за това, което така и не сте успели да свършите, да кажете?

- И за едното, и за другото.

- Вярвате ли, че повечето от това, което се случва, е работа на съдбата или това е наш собствен избор, наше решение?

- Това досега остава за мен въпросът на въпросите.

- Без какво не си представяте живота?

- Без Вяра.

- Какво не достига на хората в младостта?

- Зрелост.

- Какво според Вас се променя с времето, а какво е било и ще бъде винаги?

- Илюзиите.

- На какво трябва да се научат децата преди всичко?

- Да мислят.

- За какво сте благодарна на съдбата?

- За всичко добро.

——————————

сп. „Литературная Армения”, 1.08.2014 г.