РОДИНА

Виктор Ваханян

превод: Георги Ангелов

РОДИНА

Родино,
дойдох да поседна
и да се притисна до теб,
както в детството се притисках
до мама…
Но нея вече я няма…
Стана частица от земята ти…
Ще позволиш ли, Родино,
да се притисна до твойте скали и дървета?
И да се разтворя в праха
на безизходните ти пътища…
Може би някъде ще срещна мама
и тихо ще заплача
на коленете й…


***
Родино,
аз като чужд
минавам край твоите къщи…
Хлопам, хлопам по врати, прозорци и стени -
няма отговор… Сякаш степен вятър хлопа…

Какво се е случило, мила? Защо си се скрила
и замлъкнала?

Пусни ме при себе си, скъпа!
Ще добавя дърва в твоя огън!
Ще поправя вратата ти! Нова основа ще сложа!
Поискаш ли - лунен камък - в него ще поставя!
Поискаш ли - сам ще легна…
Отечеството е нямо…

Така и ще мина край твоите
неприветливи къщи,
докато не ме повали в гроба
степният вятър…


***

На Василий Боровских -
моя небесен приятел

Търся ви,
но само се спъвам
в камъните на вашите гробове…

Намирам ваши следи - радвам се до сълзи.
Нима повече няма да се срещнем на Земята?

Аз живея за вас.
Живея под товара на вашите задачи.
Нищо няма да реша в тоя свят.
Позорно ще рухна на земята…

Някъде плаче дъщеря ми,
за това, че още продължава животът…


А ГЪЛЪБИТЕ ЛЕТЯТ…

Кой тича нощем по покрива?
Не е ли моята умряла котка?

Кой лае нощем тъжно?
Не е ли моето умряло куче?

Не моите ли гълъби летят към лъчите?
Летят! Блестят!
Животът угасна. А гълъбите летят…

Аз ще стигна сенките на гълъбите!
Ще се отдалеча от несъществуващите хора…
При котката, при кучето…
Но в душата ми плаче човек.


ЛЕДЕНА МЕЧТА

Искам за седмица да бъда бяла мечка.
Искам да попия мъдростта на леденото царство!
Искам да ходя, да спя, да мечтая на леда!
Какво блаженство в замръзналия свят
да се чувстваш жив и чист!

Искам за седмица да бъда бяла мечка
и да стопля душата си на леда!