КОГАТО СИ ОТИВАШ
превод: Ваня Ангелова
Из стихосбирката „По пътеките на душата”
КОГАТО СИ ОТИВАШ
О, сирота блажена,
сърце на скитник бродещ!
Какво да правя с тази болезнена тъга?
Къде в света намусен
нещастен да се стопля,
когато ти поглъщаш теглото ми сега?
А беше ти блажена,
отиваше си мълком,
моментното доволство за теб по-свидно бе
от дързостните чувства и сладостната мъка,
когато се прощаваш със вечното небе.
Честита, знам, че знаеш, че ако ме оставиш,
със себе си ти нищо не ще да отнесеш,
сама ще се напуснеш, сама ще се забравиш,
ще бъдеш нож наточен, стъклата ще сбереш
в сърцето ми бездомно.
Не искаш да убиеш.
Не пипай ти напразно,
недей изтегля ножа
от раната сега,
с любов от теб наточен по бялата ми кожа,
предсрочно не прекъсвай ти дните на тъга.
РАЖДАНЕТО НА ПЕСЕНТА
Няма съмнение, че всички са виждали
как изчезва водата,
превръщайки се в призрачна пара.
Но едва ли са виждали
как се свива,
как се превръща в капка вода
безформената пара,
как натежава
и пада капката
след това…
Така, ми се струва,
се ражда песента.
Накажи този, Боже,
който не позволява на песента да узрее, -
преждевременно родената песен
е подвластна на преждевременна смърт.
В ОНАЗИ НОЩ
Аз не знам какво се е случило в онази нощ -
дали небето сияеше със звезден покров,
или се криеше в дълбините на мрака
от разпръснатата жълта луна.
Спях дълбоко…
И образа му
паметта ми не остави,
изтри чертите му.
Гласът му беше безжизнен, гласът му трепереше,
като ръката на старец, болен от ревматизъм.
Не, по неясния звук не ще се възстанови
лицето на госта;
гласът беше измамен,
а и аз дълбоко спях…
Той ми се яви, оставяйки ми като в притча
три завета:
не е необходимо, каза той,
да пиеш напоен с горчилка тютюн,
като индианец в своята детска наивност,
мислейки, че само така
ще бъдат призовани духовете
и ще разпознаят живота
с помътеното си съзнание.
И каза: „Бъди спокоен,
за престъплението на бащата
синът няма вина”;
каза го толкова спокойно,
че повярвах.
А накрая
преди да се стопи,
незнайният гост рече:
ти, сбогувайки се
с преживения си ден,
не забравяй да преброиш
колко пъти този ден
падна в собствените си очи.
КОЛКО Е ТРУДНО
Измамен огън,
усукан от избледнелите лъчи на зората,
изгорил върховете на планините,
като глина.
Той е там, където стине хоризонтът
и слабостта на цветовете не радва очите…
Мъгливата светлина от фенерите
ръми върху раменете
като дъжд;
аз крачех, крачех, крачех…
По жалките скосени гърбици
на тези тротоари, които ме
доведоха тук, където минахме
по нашите изтрити следи…
Колко е трудно, Боже, да разкъсаш
стегнатата мрежа на паяжината на съмненията;
колко е трудно да живееш с мъка в душата,
израснала като трева
през градския асфалт;
колко ми е трудно
да вървя рамо до рамо с нейния призрак,
с призрака на нея, която диша, чака и е жива!
ТОПЯЩ СЕ СПОМЕН
От гората се простира тежко мълчание,
на дърветата мокрия неясен силует:
ти беше тук,
а днес вече те няма.
И слънцето като нагорещена игла
се забождаше в плащеницата на облаците:
тук съм скитал,
а днес е твърде далече.
И сянката на избелялата ми памет,
като кръпка на топящата се мъгла,
се хвърля в очите на изображението:
ето че девойката, изчервена от срам,
играе със златистата си плитка;
ту я заплита,
ту отново я разплита,
а с него е някой като мен…
Ние бяхме.
Не е ли истина?
Сега
ни няма.
Няма ни.
***
Прости на мен,
земя,
и на всички със земната си щедрост;
направи ме достоен
да се преклоня…
със страх пред раните твои…
Аз ще излекувам раните ти, земя…
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА
В уречения час
цял час ще те почакам,
ако не дойдеш,
ще те чакам цял ден;
не дойдеш ли отново,
месец ще те чакам;
ако и тогава, мила, не дойдеш,
цяла година ще прекарам в очакване;
не се ли явиш отново,
и век ще чакам;
не дойдеш ли отново,
аз пак ще чакам
и…
тогава
ще успея да изживея цялата вечност…
СЪДОПРОИЗВОДСТВО
В Древна Елада
имало ужасна съдебна практика:
обвиняемите изслушвали присъдата си,
стоейки в лодка.
Моя страна,
съди ме без снизхождение и оправдание,
но само ме избави от подобно наказание.
Ако сметнеш за нужно,
накажи ме на гилотината, обвий примка около врата ми,
но нека бъда предаден на своята земя.
В света няма по-ужасно наказание от това -
да бъдеш недостоен в родната си земя да намериш покой…
ЩАСТИЕ
Неимоверно доволен и благодарен съм;
то неведнъж ме е дарявало
с почукване по вратата…
И въпреки че
сякаш не чувах звука, така или иначе
то влизаше вътре
през тясното отверстие на ключалката,
като вездесъщ светлинен лъч,
като диханието на променливия вятър…
Така идваше…
Но за толкова години аз нищо не разбрах
нито от неговото пристигане,
нито от неговото заминаване…
Ако е гост -
беше нечакан;
ако е приятел -
беше неверен;
ако е роднина -
беше двуличен…
Когато нещата са наред,
сяда до мен,
като самозванец на пиршество;
ако работите ти са зле,
ще забрави дори да те поздрави;
ще мине покрай теб, без да се обърне,
та даже ако си готов в бездната да се хвърлиш…
ТРАГИКОМЕДИЯ
Спектакъл,
животът е наистина спектакъл -
спектакъл с едно действие,
с един актьор,
когото ние създаваме и поставяме -
трагедия е,
когато всъщност играем със сърцето си,
и е странна комедия,
когато с разума си представяме своята роля…
Блажени са онези малцина,
наречени избраници,
чиито сърца бият в съзнанието им,
и са толкова спокойни,
така хармонични,
че нямат нужда
нито от изобличаване на самите себе си,
нито пък да се замерят един друг с яйца,
нито да се сърдят един на друг
завинаги,
нито от очна ставка…
От раждането - до люлката,
от люлката - до плащеницата
и от църквата - до гроба -
животът действително е спектакъл…
Ако искаме да започнем отначало,
значи, уви, играли сме зле
и… се е провалило нашето възникване…
