ЧОРАПИТЕ НА ЩЪРКЕЛА
Стихотворения за най-малките
ЧОРАПИТЕ НА ЩЪРКЕЛА
Щъркел в блато шляпа,
надалече зяпа.
Зяпа, та оцапа
двата си чорапа.
—————————
ФЛЕЙТА
Искаш ли флейта да чуеш?
Музика в нея е скрита.
Лекичко щом я надуеш,
песен вълшебна излита.
Духах, хем здравата духах -
писък от нея излита.
Тия, които я чуха,
сложиха пръсти в ушите.
—————————
МОРЕ ДО КОЛЯНО
Че морето ми е до коляно,
исках сам да разбера.
След дъжда на мократа поляна
почнах весела игра.
В локвата като в море нагазих,
плитко беше, но беда:
както смело газих, тъй загазих -
цопнах в калната вода.
Локвата е до коляно, значи.
Ала тя не е море!
Туй разбрах добре, дали обаче
мама ще го разбере?
—————————
ПЕТ ПРЪСТА
Не са един и два -
пет пръста са това.
На лявата ръка
до пет броя. До пет!
Но все броя така,
че нещо не е в ред.
А днес и час дори
с другари не играх.
Кога се свечери,
съвсем пък не разбрах.
Нехае за това
козлето-веселяк,
че пръстите са два
на неговия крак.
По цели часове,
хоп-троп, то вдига шум.
За да броиш до две,
не трябва много ум.
Но не един и два,
пет пръста са това!
—————————
ЗАЕШКИ СТРАХ
Тъмно. Страшно.
Сред шубрака
Зайо сгушен
зъбки трака.
Трака тъй, че
от уплаха
всички мечки
изпомряха.
————————–
МОМИЧЕШКИ СТРАХ
Днеска у дома
бях самин-сама.
Бръкнах във бюфета,
млякото разлях,
счупих две шишета -
не изпитах страх.
Взех от гардероба
рокли и със тях
си направих проба,
но какъв ти страх!
Легнах под кревата
в паяжини, в прах,
пях във тъмнината -
не усетих страх.
Днеска у дома
бях самин-сама…
Чувам шум в антрето.
По гласа познах -
мама е, но ето
че ме хваща страх!
—————————
КУЧЕ С ДВЕ ОПАШКИ
Шаро, не палувай,
как ли не разбираш -
аз ще те рисувам,
ти ще ми позираш.
Виж какво се случи,
като се въртиш хлапашки.
Срещал ли си куче
с цели две опашки?
Гледаш уж наляво,
а надясно тичащ.
Да ни кажа право -
хич не си приличаш.
—————————
ДВЕ ПАЛТА
Ваньо кашля лошо -
няма край.
Гълта разни каши,
пие чай.
Три дни е затворен -
тъй е то
като се пързаля
без палто.
Де да знае той, че
болестта
плашела се много
от палта.
Нека само
да се отърве -
Ваньо ще облича
цели две.
—————————
СЯНКА
На разходка -
в делник и в неделя -
тя за миг
от мен не се разделя.
Но е много палава,
уви -
ту пред мен,
ту след мен върви.
Без да пита,
днес ме изненада -
хоп, прескочи
близката ограда.
Сутрин или вечер
в топли дни
тя пълзи
по близките стени.
А веднъж се хвърли
от балкона
право
в чантата на пощальона.
С нея трябва
все да си нащрек -
вчера блъсна
непознат човек.
Май че много
взе да ме излага,
та реших от нея
да избягам.
Тичах, тичах,
но когато спрях,
ле-ле,
пак до мене я видях.
————————–
ХИТРУШКА
Снощи се помолих: „Бате,
дай ми твойта химикалка.”
Той сърдито ме погледна:
„Ама ти си още малка.”
Днеска бате мие пода.
„Хайде да го мием двама -
тихо той ми се примоли.
- Гледай, вече си голяма.”
Аз със смях му отговорих:
„Бате, нека сме наясно -
за едничка нощ не мога
толкоз много да порасна.”
—————————
САМОЧУВСТВИЕ
Може още
да не съм голяма,
но не съм и вече малка -
роклите ми са на закачалка,
както роклите на мама.
—————————-
КОНЧЕ
То е малко,
тънкокрако,
но ще стане
чуден кон,
щом послушно
пие мляко
като бебе
с биберон.
