РАЗХОДКАТА НА ХУДОЖНИКА

Людмила Рублеуская

превод: Найден Вълчев

РАЗХОДКАТА НА ХУДОЖНИКА

Какъв е удивителен когато
върви във здрача вечер до жена си
и като Хамлет вярва, че за нея
и крокодил изял би
и би писал
понятни и дълбоко нежни думи.
Такъв е странен и като го гледаш
с пияници незнайни как си кима,
а на съпругата пошепва:
- Той е
една такава колоритна личност.
Със себе си,
но и със всички други,
почувствал ненадеен нежен трепет
към института, който им се мярва,
той пак върви, пак в нещо си замислен,
но следва тротоарното гъмжило
и меко снема черната си шапка
на всеки срещнат просяк и бродяга.
Такъв е всеки истински художник.


ROSA CANINA

Неглезена шипко,
родена май само да страдаш,
от Бога запалено пламъче в майския ден,
в ръцете на младите дами ти рядко попадаш.
По жребий и участ ти,
мила,
приличаш на мен.
Тревата не никне там,
дето я тъпче тълпата.
Обичам високите,
гъстите,
диви треви.
Там дивата шипка цъфти под високия вятър.
Поет непризнат
между дивите шипки върви.