ЛЮЛЕЯ СВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ…

Мая Шопова

***
Люлея своите желания
в избраната от мене люлка.
Люлея всичко: любов и избор на приятели…
Разбрах отдавна, че сама съм
в преспите на свойте чувства.
О, стъпки на детството!
Все още топли сте -
и отпечатани във глината
на призрачната къща…
Ветрищата проникват през пролуките
и спомени ме връщат в детската ми люлка,
където баба ме прегръща и люлее,
с надеждата за цветно бъдеще…


***
Така че…
Винаги взаимодействат си
покорните и покорените…
Покорството е робство -
и могъщество…
А вечната ръка ни покорява,
преди със плач да покорим добрите майки…
Незряло диша моето съмнение:
скали - душевна пустота,
тръби - крещят за ново робство,
огньове, дим, ислям, терор…
И димна суета разголва новите правителства.
Пари - и робство!
Забити сме в хербария на времето,
като щурци наивни…
А Силата - наказва безпощадно…


ГОСПОДИ!

За последен път може би
ми подари морето,
безкрайността, потънала във синьо,
която ме отнася в тюркоазения час…
Подаръка пречистен
от дланите единствени…

Красотата ме пита: „Не искаш ли
моите ласки?…”
Бялата лодка ми кима.
Опитвам се да отговоря,
но гласът ми е ням.
Вълните - също уплашени -
даряват с перли увяхналия поглед…
И чупят се сълзите ми…
Последният подарък за мен си ти, Море!
Тюркоазено, чисто и мъдро -
Благодаря ти!


***
Глътка въздух,
глътка вода,
глътка мисъл…
Постепенно…
Не ме задавяй с изобилие.
Изпитвай ме със малко.
Не позволявай счупената длан
да дава, дава…
Ти даваш всичко!
И пролет, и лято, и зима,
а есента пропява

във флейтата на омъдряли клони…