ОТ РОЗОВАТА ПЕЩ ЗЕЛЕНА ПЕПЕЛ

Сергей Есенин

превод: Борис Борисов

ЕСЕН

На Р. В. Иванов

Тъй е тихо сред ожънатата нива.
Есента - кобилка рижа - свежда грива.

И от нейните копита звън
кани речните води за сън.

Вятърът-отшелник с бавна крачка
шумата край пътищата мачка.

И целува на рябиновия грозд
раните червени на незримия Христос.

1914-1916

————————————

* * *

Червена вечер. Умълча се пътят,
чернее се рябиновият грозд.
Старицата-изба с прозорци мътни
предъвква тишината - хляб през пост.

Студът на пръсти кротко се провира,
като крадец оглежда сламения двор;
очи опулил, русоляв немирник
подслушва скришом врановия спор.

От розовата пещ зелена пепел
обвива като ореол свещта.
Със свити устни вятърът прошепва
за странника, изгубен сред нощта.

Че няма вече никой бос да гази
тревата златна, пясъка ронлив.
Въздишка тежка на талази
събужда бухалите в мрака див.

Мъглата спи, в обора - мир и дрямка,
и бялата пътека свърши там…
И нежно охка ръжената слама
на кравите в ленивите уста.

1916


ОСЕНЬ

Р. В. Иванову

Тихо в чаще можжевеля по обрыву.
Осень - рыжая кобыла - чешет гриву.

Над речным покровом берегов
Слышен синий лязг ее подков.

Схимник-ветер шагом осторожным
Мнет листву по выступам дорожным

И целует на рябиновом кусту
Язвы красные незримому Христу.

1914-1916

———————————–

* * *

О красном вечере задумалась дорога,
Кусты рябин туманней глубины.
Изба-старуха челюстью порога
Жует пахучий мякиш тишины.

Осенний холод ласково и кротко
Крадется мглой к овсяному двору;
Сквозь синь стекла желтоволосый отрок
Лучит глаза на галочью игру.

Обняв трубу, сверкает по повети
Зола зеленая из розовой печи.
Кого-то нет, и тонкогубый ветер
О ком-то шепчет, сгинувшем в ночи.

Кому-то пятками уже не мять по рощам
Щербленый лист и золото травы.
Тягучий вздох, ныряя звоном тощим,
Целует клюв нахохленной совы.

Все гуще хмарь, в хлеву покой и дрема,
Дорога белая узорит скользкий ров…
И нежно охает ячменная солома,
Свисая с губ кивающих коров.

1916