интервю с Андрей Фурсов

превод: Литературен свят

2017-та - година на нарастващи конфликти

Макар че през март вече е късно да се правят прогнози за предстоящата година, един от видните руски историци и политически мислители Андрей Фурсов смята, че 2017 г. ни обещава цял набор от взаимосвързани противоречия и конфликти. Но главният проблем е, че тези конфликти не са за година. Те са за дълго. И да ги издържи, според историка, Русия може само в пълно национално-политическо единство. Но как да го запази - ето в какво е въпросът…

Тръмп е не повече от Тръмп

- Идването на власт в САЩ на Доналд Тръмп даде определени надежди на мнозина от политическите и особено в околополитическите кръгове. Надежди, че ще успеем да се измъкнем от този клуп на постоянна конфронтация, първата жертва на която обикновено става здравият смисъл. Ето на този здрав смисъл в новите отношения между Русия и САЩ сега мнозина разчитат.

Но прави ли са те? Тръмп вече заяви, че ще запази санкциите, а ако ги отмени, то ще е в отговор на нашите отстъпки в областта на съкращаването на ядреното ни оръжие. От негова гледна точка - напълно логично: отстъпете там, където сте ни изпреварили. Тоест дайте ни нещо реално - просто в замяна на нашето гласуване в Конгреса. Впрочем, с далеч негарантиран резултат.

Изясни се и че Тръмп също не страда от особена любов към Русия. Но дори и да страдаше - той не е абсолютен монарх, а само длъжностно лице с изпълнителна роля в американския елит. А русофобията е като цяло единна, обща идеология на целия американски елит.

Така че трябва ли да се очаква базово подобряване на руско-американските отношения? Или трябва да се осъзнае, че се сменят само декорите?

- Сериозно подобряване на руско-американските отношения не трябва да се очаква. Говорих за това още през ноември веднага след като Тръмп победи на изборите.

Тогава казах, че главното е не победата на Тръмп, а поражението на Клинтън. И така в най-близко (но само в най-близко!) време се е отдалечила опасността от война по периметъра на нашите граници.

Базово подобряване на отношенията между нашите страни не трябва да се очаква. Тъй като - Вие съвсем правилно казахте - Тръмп е длъжностно лице. И затова едно е Тръмп - кандидат за президент, а съвсем друго Тръмп - президент. «Краля го прави свитата». А «свитата» на Тръмп далеч не се състои от приятели на Русия. Както и онези, които дърпат конците на тази свита и главния служител.

Да си спомним изборите в САЩ, на които победи Никсън. Когато той се появи на избори, говореше едно, а след като победи, започна да върши съвсем друго. В значителна степен това беше свързано с факта, че Рокфелер, които, меко казано, не обичаха много Никсън, разбираха, че нямат друга фигура. В същото време и Никсън без подкрепата на Рокфелер малко би могъл сам, и беше принуден да се съгласи с предложените му условия. Рокфелер наложиха на Никсън немалко условия и свои хора, включително Кисинджър, и новият президент се оказа в достатъчно твърди рамки.

Сделката на Рокфелер с Тръмп

Мисля, че нещо подобно с голяма вероятност е могло да се случи и с Тръмп. Макар че семейство Клинтън се намира в «рокфелеровата зона», Рокфелер са прагматици. И не бих се учудил, ако стане известно, че някъде през октомври 2016 г., окончателно осъзнавайки, че Клинтън няма да победи, Рокфелер са сключили сделка с Тръмп.

Известният френски историк Фернан Бродел казваше: «Събитията са прах». Т. е. събитията трябва да се разполагат в широк и дълъг исторически контекст. Последните двама президенти на САЩ, които се опитваха да бъдат самостоятелни, завършиха зле. Кенеди беше убит, а Никсън, макар че го оставиха жив, беше изхвърлен чрез заплахата от импийчмънт. През ХХ век други президенти на САЩ, които да се опитат да направят нещо самостоятелно, не е имало. Мисля, няма да има и занапред.

Показателно е как се промени риториката на Тръмп след влизането му в Белия дом. Той вече казва, че отношенията ще се променят, ако Русия «докаже своята полезност» в борбата срещу ИДИЛ и така нататък; тогава Америка щяла да види. Т. е. Русия пак трябва да доказва нещо на някого. Ето ти парченце месо - служи, кученце, и ще получиш всичко. Това е абсолютно ясен подход от позиция на силата.

В същото време пред Тръмп стоят няколко много важни задачи, сред които Русия е едва на трето място. Първата задача е решаването на проблема с американската икономика и отношенията на държавата с Федералния резерв. Вторият проблем е Китай. И едва третият е Русия.

Или война, или отдих

Сложната ситуация, в която вкара САЩ пагубната политика на Обама, оставя само два изхода: или сериозна война, или отдих. В този момент изборът е направен в полза на кратката почивка, т. е. хората, които не просто заложиха на Тръмп, а които поставиха Тръмп, прекрасно разбират, че за решаването на тези задачи на Америка й е нужен отдих. Но това впрочем не значи, че поради силата на обстоятелствата този избор не може да се промени.

Освен това, на САЩ просто не достигат сили за игра едновременно на три «дъски» - руската, китайската и иранската - и при това още да решава вътрешните проблеми. Тръмп ще се опита да разсече проектирания съюз на трите евразийски държави, противопоставяйки на Иран второто издание на СЕНТО - «сунитското НАТО», а на Китай - Русия, опитвайки се да направи на президента на РФ такова предложение, на което той да не може да откаже. Трябва да се помни, че РФ интересува Запада в три насоки: 1) склад за ресурси (желателно без населението или с население, количествено и качествено сведено до нивото на северноамериканските индианци); 2) резервна територия в случай на геоклиматична катастрофа (с население - както в първия случай); 3) театър на военни действия с Китай (решаването на въпроса с населението както при първия и втория случай).

Да си спомним края на 1960-те - началото на 1970-те г. Тогава САЩ загуби от Съветския Съюз в икономическата надпревара - наистина, не толкова СССР победи, колкото САЩ загуби. Съветското ръководство за съжаление не забеляза това.

По онова време в САЩ работите бяха зле и вкъщи, и навън, преди всичко във Виетнам. Америка губеше позициите си и в други региони на света. И тогава САЩ предложиха на ръководството на Съветския Съюз политиката на разведряване, детант, както още го наричаха. И в допълнение към всичко разиграха срещу СССР китайската карта. Към всяка почивка, предлагана от англосаксите, трябва да се отнасяме предпазливо.

В резултат в началото на 1970-те г. съветското ръководство изпусна момента и шанса САЩ да загуби; напротив, намаляването на напрежението в противоборството помогна на САЩ да се удържи до края на 1970-те г. Но американците не изпуснаха своя шанс през втората половина на 1980-те г. Както се казва: Ако не вкарваш - ще ти вкарват.

Сегашното ръководство ще предложи отдих на ръководството на РФ в значително много по-твърда форма, отколкото ръководството на САЩ - на ръководството на СССР: тогава това беше диалог между равни партньори. РФ не е СССР. И дори не е РСФСР. И разговорът с нея ще бъде друг. Отговорът при такъв разговор ще изисква мъжество и твърда готовност да не се мига в най-отговорния момент.

Безалтернативна ли е глобализацията?

- Все пак Тръмп се изяви на изборите като антиглобалист, като кандидат, мислещ за националните интереси на Америка, а не за интернационалните интереси на транснационалния елит. На банкстерите-разбойници, както ги наричате. Но с победата на Тръмп нито техните сили станаха по-малки, нито влиянието им, нито интересите им се промениха. И това, което току-що казахте, навежда до мисълта, че все пак глобалните банкстери няма да му позволят спокойно, «национално», да управлява САЩ според националните интереси на САЩ, а ще искат да управлява като силов инструмент на транснационалната финансова «надсветовна» структура. И какво трябва да се очаква в този смисъл - някаква борба на националните сили, които застанаха зад Тръмп, срещу наднационалните сили, които отчаяно, фантастично нагло и напористо го делегитимират? Или пък Тръмп, виждайки, че срещу ръжен не се рита, след подобаващо колебание, ще легне под тези кръгове? И всичко ще започне отново?

- Нека отначало да се уточним за термините. Глобализацията често я бъркат с интеграцията и интернационализацията, и затова я намират и в XIX в. и в XVI в. и дори в епохата на Римската империя. Впрочем, по тези съвсем не строги и максимално широки критерии за определение за глобализация, което се използва, тя може да бъде открита дори във времето на Шумер. В действителност ако за интернационализацията на стопанството като оформен процес може да се говори приблизително от 1870-те г., то за глобализацията в ранните й форми - от 1980-те, а сериозно - от 1990-те г., тъй като без разрушаването на световната система на социализма единен глобален свят би бил невъзможен.

Когато казват, че глобализацията е обективен икономически процес, това е или несъмнено лукавство, или глупост, която прекрасно разкри Кисинджър. Според неговото определение глобализацията е само нов термин за обозначаването на американското господство. Има се предвид господство политическо, което би било невъзможно, ако беше продължил да съществува СССР, и финансово, на финансовия капитал, а не икономическо. Икономическо господство, т.е. господство в сферата на реалната, «физическа» икономика САЩ няма. Тяхното господство е господството на зелените хартийки, цената на които е от 6 до 16 цента (по различни оценки). Силата на тези хартийки не е в икономическата, а във военната мощ, което в глобален мащаб пак стана възможно едва след разрушаването на СССР.

Глобализацията е преди всичко глобализация на финансовите капитали, на виртуалност, в рамките на която финансовият капитал силно и решително «преви» промишлениците и изобщо всички слоеве така или иначе свързани с промишлеността. Тръмп е антиглобалист в смисъла на борбата на определени сегменти на капиталистическата класа на САЩ с финансовата глобализация, с финансиализацията - и то с нюанси, достатъчно е да се види правителството му, колко там са милиардерите и банкерите от Уолстрийт. Друг въпрос е, че има банкери, в значителна степени свързани с промишления сектор.

САЩ дотолкова са интегрирани в световната система, бидейки неин център, че изолацията е невъзможна. Друг въпрос е: възможна ли е не финансова, а промишлена, новоиндустриална глобализация или пък на такъв фундамент като промишлеността е възможна само интернационализация в някаква нова форма («глобоинтернационализация»), и затова трябва да се очаква разпад на света на макрорегиони, сред които САЩ ще бъде нещо като «пръв сред равни»? Явно е, че Тръмп се опитва да тръгне към нещо като «глобална интернационализация», но отначало ще трябва да проведе реиндустриализация на Америка. Това на свой ред предполага смазване на съпротивата на банкстерите или, като минимум, компромис с тях при условията на онези сили, които стоят зад Тръмп.

Успех за Тръмп би бил победа над Русия. А така също над Китай и Иран

Условие за успеха на Тръмп във вътрешноамериканската и «вътрешнокапиталистическата» борба е решаването на китайския, руския и иранския въпроси. Във връзка с това може да се предположи, че противниците на Тръмп ще провокират не само вътрешноамерикански граждански конфликти на класова, расова и етнокултурна почва, но и външнополитически, въвличайки САЩ в конфликт с РФ и изостряйки противоречията си с Иран и особено с Китай до такава острота, до която «Америка на Тръмп» при всичките му войнствени заявления не би стигнала.

Във всеки случай Америка я чака остра борба и сериозна «перестройка». Впрочем Тръмп не е Горбачов, най-малкото, защото се е създал сам, не е идиот и не е предател. Той изразява интересите на онази част от капиталистическата класа, която финансовата глобализация е оставила в офсайд и сега тя се стреми да вземе реванш. Възможности за това има.

Интересен въпрос - какво ще правят банкстерите в случай на пряка и явна заплаха от загуба. Теоретично те трябва да предприемат разделяне на САЩ, но не по линията «Север - Юг», а по линията «крайбрежия (двете) - дълбинна част». В действителност обаче, докато съществуват РФ и Китай, да разцепят САЩ, да работят за техния разпад, банкстерите няма да могат. Във връзка с това максималното отслабване на РФ и КНР става очевидна задача «в перспективата» на антитръмпова Америка. Но това е и задача на «тръмпова Америка» - но по други причини.

Във всеки случай настъпват нелеки времена за РФ и КНР. Те са други, отколкото щяха да бъдат при «безумната Хилари». Но със сигурност ще са тежки и опасни, тъй като са обусловени от острата борба между мощни сили, които плюят на останалия свят и които още повече са свикнали, че постсъветска Русия дълго време им се е кланяла, и като цяло този процес не е прекратен напълно, ако се има предвид насочеността на голяма част от постсъветската върхушка към западна посока.

——————————

http://tsargrad.tv/, 6.03.2017