ДУМИ ЗА ФЛЕЙТА

Жорж Ганим

превод: Мая Ценова

Спомних си онази вечер
и преминаха пред мен картини скъпи.
Странник… търси нещо.
А къде си изгравирана в гърдите ми
и къде - на устните ми,
и от кой ли извор пих…

И преминаха пред мен отплавалите кораби -
образите им - обсипани с ахати.
Ех, любов, любов, как влюбен бях…
Копнеж, примесен с мед и със отлитане на птици,
сълзи по флейтата,
трева, която пожълтява от любов…
Любов, как влюбен бях.
Замина тя… надигнаха се ветровете.

И после - глас.
И после -
разпиля ли се огърлието на принцесата?
И ти очи притвори… Забравила си, рече…
Прибрала си си аромата…, рече…
И като теменуга
ти склони красивата си шия,
и ти запя реката, дордето те приспа.

Спомних си онази вечер
и се върна ти - благоухание и капка огън,
кавал овчарски
с хиляди послания копнеещи от образи на влюбени
и с хиляди поеми.
Завърна се… подобно повик и дълбок, и нежен,
и какво ли още не…

А някоя далечна привечер
към спомена ще тръгна,
с лицето му ще се сбогувам -
чисто като лице на утро,
и сетне ще затворя вратата на живота си.