НОВИ СТИХОВЕ

Найден Вълчев

ДЪЛЪГ ДИМО

Дълъг Димо като мина
снощи през комина
димна,
дъхна
и опита
да се дигне до звездите.

Беше си избрал една от тях
и какъвто е -
и смел, и плах -
се понесе в синкавата вечер.
Но звездата му бе толкова далече.

Нищо. В тъмното като летеше
на душата му тъй светло беше…

Не успя да стигне той до нея,
разпиля го ветровея,
но ни каза Дълъг Димо,
че във всяка свобода
чудо е неповторимо
да пътуваш към звезда.


ПИСМО

Напиши ми писмо.
Ама истински бяло писмо,
на лист - с подател,
с получател, с раздавач…
Едно ретро писмо,
в което всичко да ми разкажеш
и накрая дори да ми кажеш
обичам те!

Ще го сложа под възглавницата си
и ще сънувам, че летя.


МЪЛНИЯ

Първо идва светлината.
Подир нея се събаря гърмът,
който дълго тътне и ехти.

Като при стихотворението:

първо светва
мълнийката на хрумването,
после пламва
пожарът на идеята,
после слиза
облакът на образа
зад броеницата на думите…
И накрай -
пасторалът на всичко това.

Под небето на стихията стих.