СТИХОВЕ
превод от полски: Ваня Ангелова
ПСАЛМ XII
Младият вълк стоеше на ръба на дерето и гледаше
към мрачната долина - в нея лениво течеше река
и вятърът помръдваше клончетата на боровете и елите
през брода на реката преминаваха много стада бизони
люлееше се вечерният лазур над горите
високо крещеше червена танагра
и в далечината мечката улавяше
в бързея сьомгата
младият вълк вдиша с ноздрите си въздуха
и подуши миризмата на теленце
намери го сред самките
и бавно се спусна по склона на пропастта
пътечката водеше зигзагообразно надолу към скалата
откъдето той се нахвърли на малкото
леденото пространство бе пронизано от жалното блеене
и кръвта бликна от врата на теленцето
бизоните се разтревожиха ускориха крачка -
само самката се спря погледна към убиеца
и замахна със задните си копита
черепът на младия вълк се счупи като тънък лед
и мозъкът му се разля във всички посоки -
стадото се движеше напред
замлъкнаха дроздовете и танагрите
на брега на реката останаха бързо изстиващи
парчета месо
***
Не ще задържиш
мига
не ще запазиш
чувствата
времето ще унищожи
всичко
всичко ще се отдалечи
но ти ще спасиш
добротата
ще отнесеш
топлината
ще намериш
истината
преди да се превърнеш
в прах
да обгърнеш с поглед
света
и да видиш битието
отдалече
това е достатъчно
2001 г.
НАД ЕЗЕРОТО ЕРИ
Това е онова загадъчно място което ми се присънваше
в детството -
сияещото пространство на времето сините мъгли
и скръбните вопли на гмуркачите -
безбрежният копнеж по дълбочината
и тишината -
и страхът от това което ще се
случи -
и увереността че Бог вярва
в теб -
увереността че Бог
съществува
Дерби, 2002 г.
ГРАД В СЪСТОЯНИЕ НА ВОЙНА
Не влизай в град който е в състояние на война
защото ще те убият от скривалището
не отивай синко в Ирак защото ще се върнеш в
ковчег
не преминавай през оживена улица
защото в теб ще се прицели снайперист
не сядай на пейката в парка
защото върху теб ще се нахвърли
младеж с нож
не стой на брега на река Тигър
защото от мрака ще се появи черен джин
и ще те затвори в стара кана
под зехтина за хиляда години
не влизай синко в град
който е във война
Багдад, 2013 г.
ЖЪЛТИЯТ ОЛЕАНДЪР
Много пътечки и пътища ме водеха
към теб и едва когато стъпих на
арабска земя разбрах
че ти си символът
на живота
нежен проблясък на древната
цивилизация
тънък като дихание на многоцветен
пчелояд
същият като във времената на
Суму-абум и Ксеркс
лек като мъгла над
Ефрат
между нас има
енергия която е трудно
да се определи
но е истинска като първия
и последния дъх
въпреки че си ефимерен като дъжда
чух в себе си фанфарите
и гръмове удариха от ясно
небе
никой никога не е почувствал това
което почувствах аз
никой не е толкова силно възжелал
да запише твоята мекота
и чупливост
в замлъкващите
думи
Вавилон, 2013
ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Алфредо Рампи момче от град
Фраскати в Италия
играеше с приятелите си близо до артезианския
геран
той имаше болно сърце и с ужас викаше
майка си когато се подхлъзна и падна в него
в такива моменти хората забравят за кръвта
по устните и за солта в очите
но никой не успя да издърпа момчето
въпреки че някои дори докоснаха ръката му
в крайна сметка слузта и многобройните часове самота
победиха малкото тяло
за миг над него се наведе гордата цивилизация
с нейните камери високоговорители и със сиянието
на смъртоносните фотографски отблясъци
за миг в механите заглъхна
врявата за момент утихна радиото
светът пламна в сълзите на хиляди жени
и мъже
гротескният свят който достигна звездите но не успя
да издърпа от блатистата яма
плачещото
момче
СЕВЕРНО МОРЕ
Последните частици на тишината гаснат в пепелта
на деня черното сияние на нощта приижда от
изток и се сгъстява на небето
като горяща рана
никой вече не търси пътя
никой не се стреми
към целта
само поривистият вятър бичува
косите единствено леденият дъжд
побелява на миглите
това което е трябвало да се случи се е случило
това което е трябвало да умре е умряло
само още един миг последен
ще се затвори като мида
на дъното на Северно
море
Гент, 2013 г.
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СВЕТЛОТО МОМЧЕ
В памет на Милош Берендт
Живееше през двадесети век
едно светло момче
то имаше руси коси и сини
очи
мислеше за звездите за корабите
и за близкото утре
- веднъж през двадесети век
го носих на ръце
- помилвах внимателно
главичката му
после го уби камион
и майка му угасна в сълзи
- на малкото гробище сред
шепнещите дървета
то гледа от овалната си снимка
към светлата далечина
то живее в двадесети век
и в него ще си остане
сега само Бог стои до неговия гроб
и плаче заедно с поета
и само дъбовете и кленовете се молят
непрестанно
непрестанно
23 май 1999 г.
ТАТЕНЦЕ РАЗКАЖИ
МИ ЗА СВЕТА
Татенце разкажи ми за света
преди моето раждане
ще ти разкажа -
цветята растяха в ливадите
птиците летяха във въздуха
кислородът се ширеше в белите дробове
сърцето радостно биеше
татенце кажи ми
истината - моля те
ще ти я кажа -
дърветата се срастваха с небето
глазурата беше като стъкло върху тортите
мъжът прегърна жена си
синът помогна на майка си
татенце истината ли ми
казваш?
дъщеричке аз никога не
лъжа
***
океанът от сълзите на двадесети век блестеше
в черната чаша на вселената
в него плуват писма вестници
съобщения
отсечени ръце избити очи
гилзи от снаряди
цветният прашец от отломките
на реактивните самолети
от другата страна на галактиката
гледа на човешката звезда
другото битие
ЧЕРНАТА КОПРИНА
Стоя в края на пътя не по-голям
от калинка или нощна пеперуда
не по-голям от сълзата на дрозд
и от костилката на кайсия
не по-голям от семената на
лена и от миглите на сърна
- със страх вдигам
нагоре глава
слушам как блести
черната коприна
на вечността
1999 г.
