ПОКРИВ

Гълъб Ковачев

ПОКРИВ

Този, който пренареждаше керемидите на нашата къща,
слезе от покрива и каза:
- Запазих керемидите,
но и гнездата на врабчетата запазих.
Не пречат.
Странен човек.

Качи се пиян на покрива,
а слезе не знам какъв.

Сякаш беше домакина
на някой “Майчин дом”.


ТЪГУВАМ

Веднъж на последната спирка на едно градче
едно момиче и едно момче се срещнали.
Били толкоз красиви това момиче и това момче,
че млъкнали даже кварталните вещици.

А после дошъл един стар автобус,
случайно минавал оттук- за депото пътувал.
И отпътували те, ръкомахайки стихове наизуст.

Тъгувам.


РЕКАТА

Сянка на върба крайречна.
Сянката на мама.
А баща ми- ореха отсреща.
Но пътечка няма.


КЪСНО, БЕЗКРАЙНО КЪСНО

Все си тръгва оня човек,
от когото е трябвало да поискам прошка,
или поне “благодаря” да му кажа,
даже не съм го питал и “как си”,
а наместо това съм подвиквал “здрасти”
от тротоара отсреща или от съседната маса,
толкова.
Той си тръгва, а аз не смея
даже на опелото му да отида,
защото там е по-страшно.
По-страшно е и от срещата с живия.

Живият може и да прости.


ВЪРВЯ ПО УЛИЦАТА

И може би на някоя безлюдна зимна улица
ще чуя шум от есен и гимназия.

Къде да ида?- ще питам себе си пред светофара,
преди да прелетя над лятото като светулка.

А после ще потъна в цветовете на череша,
пчели ще заживеят в алаброса захаросан.

И ако някой мисли, че кръстовището се пресича само на зелено,
от стиховете няма смисъл.


НОЩНА ЛАМПА

Поезията ще ни каже
как се чувства човек,
който се беси на нощната лампа,
защото нощта е била облачна
и не е намерил луна,
или е било пълнолуние
и човекът не е искал да разваля небесната гледка.

Ще ни каже и за миговете във въздуха
и за първите крачки по Млечния път -
трябва ли да си носим бастуните
и суха храна за няколко дни,
ползват ли там вино, разврат има ли,
училища и детски градини…

Но най-важен (според мен)
е въпросът за утехата -
ще я намерим ли там
или пак ще се връщаме тук да я търсим.


НАДЕЖДАТА, КОЯТО СИПВА ВИНО

Понякога се случва да останеш вкъщи без ток.
Без никого.
И без ток.

И ако надеждата седне тогава до теб,
поне няма да види колко си стар и глупав.
И може би ще те сбърка с някой млад и красив.
И ще ти сипе вино в чашата даже.

Тя затова е вървяла, вървяла, вървяла
дотук.

После ще дойде токът.


ДО ПОИСКВАНЕ

Само светулки си шепнат нещо в косите ти,
речен ветрец разнася въздишките.
И това е нощта, в която светът го измисляме ние.

Автобусът, който ще тръгне след малко, е просто излишен.

Както и куфарът, вързан с колана от панталона ми,
в който разнасям живота си на пътуващ артист.
А в куфара има толкова тежки подробности,
но няма как да го хвърля от автобуса.
И да кажа на всички потресени:
до поискване!