ПЕНЬО ЧЕРНЕООЛУ
За храбрия поборник пиша -
страшилище за всеки враг,
а листът бял със мен въздиша
и сълзи рони сам по мрак.
Безстрашният хайдутин Пеньо
закриля бащин край и род,
България да не е в черно
и в нея да цари живот.
Съдбата му виси на косъм,
но Господ пази го отвред.
И негова потомка аз съм.
Препуска четата напред…
Опасност крие смъртоносна
зловещата хайдушка нощ.
И облаците буреносни
на бунт се вдигат с явна мощ.
В тъмата бродят исполини -
грамадни колоси след здрач.
Стърчат, поклащат се върлини
пред смелия, сърцат водач.
Сънят разкъсва стон отвъден.
Гнездо е Шипка за юнак.
Героят не е безразсъден.
Струят чучури от кайнак…
За онзи Шипкалия пея
най-българската песен днес,
че той в децата ми живее
с високия си дух и с чест.