ЮБИЛЕЙ

Петър Марев

ЮБИЛЕЙ

Поетът пийнал се прибра от юбилея,
свали венеца лавров и заспа за миг.
По устните му още лепнеше елеят
от сладкото усещане, че е велик.

Адреси поздравителни, аплодисменти,
похвални думи, ордени, кошници с цветя.
А той не бе и подозирал до момента,
че името му броди от уста в уста.

Славата жена е, днес е с тебе, утре с друг,
всъщност истината е далеч по-груба.
А венеца лавров на добрия си съпруг
за дафинов лист съпругата оскуба.


ДЪЖД

Втурна се дъждът, за да изчисти
с едри капки лепкавия прах,
сивото от дребните ни мисли,
спорите на всеки подъл страх.

Клюки забърбориха листата,
по гърба ти струйчица тече.
Хванал улицата по средата,
стъпваш в локвите като момче.

Сухите, строени под стрехите,
с поглед точат шипа на чадър.
Панталон разправя на полите,
че в онази област е добър.

Дръж средата като сляп тояга,
стъпвай с ахилесова пета.
Дълго, дълго ще ти пази влага,
този дъжд, споходил днес града.

Чуй земята как въздиша сита,
дъжд такъв комай не е валял.
Край на хвърлянето прах в очите,
вече, братко, ще ти правя кал.