Иван Давидков

АТАКАТА НА ХЪЛМА

Чий ще е утре тоя хълм - едва ли падналите ще узнаят.
По мъртвите лица замръзва сняг, внезапно завалял,
и мътно аленее ивица от залеза в безкрая
като съсирек по лампазите на генерал.

В грак на картечница се вмества гарванов далечен грак.
Верига пехотинска се накъсва, пада. Подир нея друга
ръждавее в снеговете.
Оръдие, по гръб обърнато, пълзи към стръмнината пак
и в калните окопи лепнат по ботушите кръвта и виковете.

А после, докато войниците вечерят зелева чорба
и дим се вие
над техните землянки, и зараства ножът кървав
за студената кания,
и лед скрипти в ботушите, проядени от влага,

по хълма призрачно пълзят каруци от войнишкия обоз.
В тях са нахвърляни убитите. И най-отгоре черен силует
като разпнат Христос
в небето своите замръзнали ръце протяга.

ДЕБЮСИ - „ГРАДИНИТЕ ПОД ДЪЖДА”

О, как ехтяха под дъжда градините на Дебюси!
Обой бе изворът и флейта бе реката.
На късен залез златните коси
се вееха под облака в далечината.

Останал сам, залутан мълчешком,
аз търсех кръгозора, уморен на прага му да седна,
а тоя късен дъжд иззиждаше за мене дом
и в покрива му гвоздей вбиваше
една светкавица последна.

Щях да нощувам тук, сред заехтелите гори,
където чезнеха зад хълма мокрите овчари
и щях да стъквам огън до зори
от сини въглени на минзухари.