В КОНТАКТ С НАРОДА

Панчо Дорев

Бе 1909 г., тъкмо след хуриета. Доста българи от княжеството понадзърнаха в Солун и се върнаха назад. Само Антон Страшимиров остана да работи между нас, да прилага и на дело своите културни и социални идеи за род и поробени.

Неговата мила външност, неговата топлота и отзивчивост към всичко народно оставиха неизличими следи в моя душевен мир. Обикнах го, с благоговение го слушах, със стръв поглъщах издаваното от него списание „Културно единство”.

По-после неговата „Книга за българите” стана мой неразделим съпътник в моето поприще в чужбина.

Антон Страшимиров е писател и човек. Неговото социално чувство е силно развито. Така трябва да бъде за всинца ни.

Ако сляпата съдба е надарила някои от нас с качества и способности, ако случаят е помогнал на някои от нас да получат образование и се издигнат над средното ниво, то noblesse obligde, па и битието ни изисква да гледаме със симпатии на народа си, да се вживяваме в неговите неволи и копнежи и да му служим.

Антон Страшимиров, именно, е бил винаги в контакт с народната душа.

Моя скромен привет и поклон на доблестния общественик.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 129, 15 ноември 1931 г.