ИЗ „СТИХОВЕ НА ОПТИМИСТИЧНАТА ПЕСИМИСТКА”

Елисавета Касумова

превод: Георги Ангелов

***
Все повече
близки губя …
Не,
те не умират -
просто
стават чужди.

***
В бяла стая -
черна врата.
В онази стая
е светло и леко.
Но
как да вляза в нея
през чернотата?..

***
Сутрин птиците пеят
зад прозореца -
будят ли
или приспиват…

***
Тръгнеш ли на път,
върви до край.
Или не прави
първата крачка.

***
Мисълта дойде,
погостува
и си тръгна -
неразбрана…

***
Гледам под краката си,
за да не падна,
или в небето,
за да не изчезна.
Така живея…

***
Не влизай в една река
два пъти:
това
не е твоята река.

***
Обичам всичко,
което си измислил,
Създателю,
любувам се
на всяка тревичка…
Защото и тя е -
чудо.