Балаяр Садих

превод: Георги Ангелов

Денят е студен, като разлъка.
Дом в далечината.
Дърво в двора.
Под дървото люлка.

Облаци над къщата се носят.
Листата на дървото мръзнат.
Към люлката пълзи змия.

Къщичката гледа сляпо.
Дървото мълчи нямо.
Люлката не знае какво
е приготвило небето.

Тъй живее в мен
видение.

Дом. Дърво. Люлка.