ДЪЖД

Пламен Григоров

ДЪЖД

Измий го този свят и пресъздай го!
Не облак, а прозорец от вода.
Безсмъртие от пламъче на гайда,
илюзия от падаща звезда…

Не чуваш ли, колендрото мирише,
а славеят ухае с мокър глас!?
Тече вода от оня свят и Свише
се спуска нероден от слънце час…

Тече вода. И пълни небесата
с изкъпана до вик човещина.
Безумен и разчорлен, мокър вятър
издухва и последната вина…

Създай го този свят! Сълза и Слово
са твоите неземни сечива.
Пресътвори отново и отново
небе и меч, и лък, и тетива…

Седни на прага и послушай мрака.
Там плачат тихо дъжд и тишина.
Не мъртвите, родените те чакат
да сътвориш отново светлина…

14-25 май 2016


МОСТ

Аз съм тук и нямам друго име.
Светлината вече ме позна.
Всяка стъпка и сълза е зрима.
Всяка жива дума е война.

Няма път. Вселената е сляпа,
но е безпощадна Песента.
Дебне скрит в Безкрайността Сатрапа.
Славеи над Бездната летят.

Трябва да съм ясен, но разбирам,
друг език е стиснал този Свят.
И ръмжи от Бездната Всемирът,
нищо че на Славея е брат.

Аз съм тук. Не ме ли виждаш? Тук съм!
Сам - над Бездната разпънат Мост.
Без чертежи, схеми и наука
Любовта съм глътнал като кост…

12 септември 2016


ПРОПЪЖДАНЕ

В необитаемата стая
на своите мечти съм сам
и като приказка голям
за нови светове мечтая…

Не мразя никого, но гвоздей
ръмжи във голата пета,
накуцва болно мисълта,
а сънищата ми са грозни…

Познавам всички фарисеи,
Голгота е лъжа и дим,
един копнеж непостижим
над пропасти и над идеи…

Възкръсналият е бездомен,
ни дявол, нито херовим,
дори с усмивка нараним
той пази от звездите спомен…

Погребан в тази бяла стая
е все едно дали съм жив,
като отшелник чужд и див
Земята ме пропъжда в Рая…

2 май 2016