МАЙСТОРА
СОНЕТЕН ВЕНЕЦ
1.
Пей, припявай, тамбура любима -
вечерна утеха за сърцето.
Сам замръквам, ще осъмнем трима:
слънцето, художникът, полето.
Ще вървя из росните простори
и ще гледам как в далечината
утрото разлива си реката
и пчела със цветето говори.
Нежен залез гали ми очите,
нощ смирява в синя шепа зноя.
Месец май прелива зад горите
теменужни тихи цветопади.
Земьо благодатна, майко моя,
омъчня ми за години млади.
2.
Омъчня ми за години млади.
Като минат, по ни стават мили.
Слънцето палитра ми подаде
и за светло дело ме окрили.
Всичко в мен от майка ми започва,
тя е изворът на добротата,
тя е шепа скъпоценна почва,
нужна да поникнат семената.
Спомен топли, спомен наранява.
Бедността е върла като зима.
Тя ограбва, ала и калява.
Кланям ти се, майчице любима,
че научих как се разпознава
кой от дните ведър въздух има.
3.
Кой от дните ведър въздух има -
фон да бъде в моите картини.
Не обичам мразовита зима.
Най обичам цъфнали градини.
Ябълки в долини нацъфтели
леко дишат в тишината мека.
Райска радост е познал човека
от дърво със ябълки узрели.
Люлката на ябълково клонче
ме люля във дните детски боси.
Ябълкова пръчка бе ми конче.
В сън все още яхам го с наслади.
Лятна вест градината ми носи:
леторасли коренът нададе.
4.
Леторасли коренът нададе.
Със надежда върше зеленее.
Всеки стрък е луд от сили млади,
но не всеки плод ще залюлее.
Знае градинарят кой ще зрее,
кой нахалост сили ще отнема.
Присади ли - знае той къде е
истината сладка на калема.
Тъй художник светлината сбира
между сенки трайно да засвети,
както върху цвят пчелата спира
с капка мед да услади сърцето.
Вечно търся слънчевата диря.
Омиля ми всеки цвят в полето.
5.
Омиля ми всеки цвят в полето:
злакът росен, младите лозници,
вечната промяна на небето,
устремът на литналите птици.
Те ми дават радостта в живота.
В градовете няма път за мене.
Дните там умират неродени.
Във града цъфти цветът на злото.
Във Шишковци вика ме просторът
да избирам багри от земята,
а край мене птици да говорят.
Всеки кът е там една картина
с вечната си тема - красотата.
Низ по село искам да премина.
6.
Низ по село искам да премина,
редом до момичето, което
с глас - мелодия на окарина
радва и окото, и сърцето.
Ще ми позволи ли - рожба мила -
да се спре, за малко да застане,
колкото окото да я хване
с цялата и чародейна сила.
Тя е щедър дар на естеството.
Моля се на Бога да успея
тя да оживее на платното,
бързащото време да надмине.
Винаги, щом вдигна взор към нея,
меден звън да чувам сред градини.
7.
Меден звън да чувам сред градини…
Хубостта човешка синор няма.
Тя живец ми дава за картини.
Всичко друго е самоизмама.
Всяко утро е за мен картина,
родните лица го украсяват,
те едно след друго се явяват,
ни едно не мога да отмина.
С облака ме вдигат в висините,
срещат ме със слънцето. От него
с люлки златни спускат ме лъчите
към земята родна, тук, където
времето изтича бързобего.
Аз ще диря цвете за сърцето.
8.
Аз ще диря цвете за сърцето,
във което скрито чудо има:
да цъфти през лято сред полето,
а душа да топли посред зима.
Китна сватба. Кум хорото води
и невяста стъпва срамежлива,
а душата от копнеж прелива
и се диплят дрехи пъстромоди.
Спирам се, щастливо нараняван
от очи и накити чудесни
и разпъван, но и благославян,
за да викна: „Земьо колоритна,
има ли от тез по-мили песни,
има ли от теб страна по-китна?!”
9.
Има ли от теб страна по-китна?!
Ходих в Рим да гледам и рисувам,
в Цариград, но нивга не отлитна
радостта, че в тебе съществувам,
че в долини, де Орфей е свирил,
чудни песни слуша нашто време.
Пътища към истини големи
българинът вечно е намирал.
Има ли земя от теб по-мила
и народ с характер старо злато.
Слава Богу, спастри свойта сила
у свирци, танцьори и поети…
И над всичко в златното ти лято
слънцето във ябълките свети.
10.
Слънцето във ябълките свети.
В акварелни изгреви през юни
росни капки будят ранно цвете
в друми след стадата тънкорунни.
Вечерите пълнят чаша цветна
с леки сенки и със сладост медна.
Вдигнах взор, една звездица светна
и небесна обич ме погледна.
Полъх тих брадата ми разроши,
разхлади челото ми огряно
и душата ми без мисли лоши
сякаш ръсна я росица ситна.
В час славеев, ширине мечтано,
ти ми дай криле из теб да литна!
11.
Ти ми дай криле из теб да литна,
като чучулига да погледам.
Ах, душата ми е любопитна
всичко да узнай, да бъде вредом.
На жетваря пръв поклон да стори,
стомна да му подаде във жажда,
на скорец ранил да се обажда,
с бъбрещите свраки да поспори
за зърната, пръснати мърцина,
за цветята, стъпкани от грубост,
за дъха на срязаната диня…
Всеки ден е път напред, нагоре.
Роден край, с безкрайната си хубост
отвори в душата ми простори!
12.
Отвори в душата ми простори,
дъх на билки щедро да ме гали
и душата болки да пребори,
а в сърцето порив да запали.
Да забравя друго, само нека
за доброто да запазя памет.
Хората не бива да се мамят.
Как с лъжи да нагостиш човека.
Помогни ми, Боже, да изтрая,
почнатото дело да сколасам.
Мога ли за друго да мечтая -
само - на земята цветовете
чисти във платната да пренасям,
ритъм мой в жените и в мъжете.
13.
Ритъм мой в жените и в мъжете:
до жетваря, до косача летен
и момиче със лице на цвете
оживява върху фона цветен.
Образите пращат ми съблазни.
Хубостта не бива да загине.
Тъй живея. Има ли картини,
значи дните не остават празни.
Нищо даром от света не искам.
Всяка радост нека да изстрадам
и човешки да поема риска.
Всеки сам със себе си се бори.
А за мене радост и награда -
ехото сред български простори.
14.
Ехото сред български простори
своите напеви ни препраща,
на сърцата български говори
с обич минала и предстояща.
Всички към вселената вървиме,
кой по път по-дълъг, кой в по-кратък.
Ако среща имаме оттатък -
ще ни сбира българското име.
Дните не достигат, време няма
да рисувам всичко, що милея.
Обичта е тема преголяма.
О, мечта докрай неизпълнима,
мога ли без тебе да живея!
Пей, припявай, тамбура любима!
МАГИСТРАЛ
Пей, припявай, тамбура любима!
Омъчня ми за години млади.
Кой от дните ведър въздух има.
Леторасли коренът нададе.
Омиля ми всеки цвят в полето.
Низ по село искам да премина,
Меден звън да чувам сред градини.
Аз ще диря цвете за сърцето.
Има ли от теб страна по-китна?
Слънцето във ябълките свети.
Ти ми дай криле из теб да литна.
Отвори в душата ми простори,
Ритъм мой в жените и в мъжете,
Ехото сред български простори.
