ПРЕПЪНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

Петя Цолова

ПРЕПЪНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

Толкова много препънателни знаци - дано спрем -
ни дават вече Съдбата, Земята, Вселената.
Но кой и с какво да спре човешкия род,
тръгнал, без сам да разбира къде и защо.
Докога ли ще гледа отгоре
търпеливо и мълчаливо Всемира,
как, въоръжени на омразата с първобитните копия,
прикрити с щитове жалки от полузнание,
с боси и голи души, воюваме все така,
както и преди милиони години
са воювали прадедите ни. И още по-ниско дори -
всеки със всеки.
Всеки със всички.
Всички със всички…
Ние, земните обитатели, Божем, най-висши.
Ние, човеците, уж солта на света.
Ние, които сме тук, колкото да въздъхнем
по краткостта, живота и любовта.


ПУЩИНАК

Ако някой те зашлеви по едната страна, обърни му и другата.
Цял живот се учудвах на тази, унижаваща Божа повеля
и сърцето ми настръхнало се озъбваше
като зверче, спипано в най-тайния свой пущинак.
Бързах, непроумяла повелята да отмина нататък,
та в грохота на гората човешка въпроса да заглуша.
Но наскоро с думи ме зашлеви човек,
в озлоблението си станал по-слаб и нещастен от мене
и аз дори не усетих, как му обърнах и другата си страна.
После отминах, някак спасена, и се шмугнах по навик
в най-тайния свой пущинак. Там дълго оглеждах душата си,
но рана за облизване нямаше и притихнала, неусетно заспах.
А на сутринта ме събуди човекът, ударил ме двойно.
Раздразнение като от заяла ключалка в слушалката стържеше
и аз недоволство от него самия в гласа му съзрях.
Разбрах, че тази нощ до извинение още не беше дорасъл,
но покълнало беше вече съмнение в душата му,
че не е бил победител, а унизително слаб.
Докъде ли ще стигне? - се питам понякога.
По тази пътечка гъсто минирана със самолюбие сляпо,
всеки е сам - единак.
Нали всеки от нас има за разчистване цял живот
един вековечен човешки и само негов си пущинак.