Виктор Гончаров (Семён/Виктор Михайлович Гончаров), руски поет, прозаик, художник, скулптор, публицист, преводач, е роден на 7 септември 1920 г. в Краснодар. Първите му публикувани стихове са в кубанския в. „Красное знамя” през 1934 г. Участник е във Великата отечествена война. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1951). Превежда поезия на народите на СССР. Член на Съюза на писателите на СССР (1954) и на Съюза на журналистите на СССР (1990). Автор е на стихосбирките „Стихи” (1951), „Три слова” (1951), „Юные патриоты” (1951), „Хороши малыши” (1952), „Новые берега” (1953), „Ради жизни” (1953), „Повесть о Дурове” (1955), „Жадный Золдар” (1956), „Индийские сказки” (1957), „Мельница счастья” (1957), „Сказки и притчи” (1958), „Я твой, весна!” (1958), „Избранное” (1959), „Глаза говорят” (1962), „Настроение” (1964), „Стихи” (1964), „След человеческий” (1966), „Стихи” (1968), „Ожидание” (1969), „Страницы переживаний” (1972), „Эхо любви” (1974), „Лады” (1975), „Крылья над морем” (1975), „Всегда с тобой” (1976), „Голубиная балка” (1977), „Избрани произведения” (1978), „Стихотворения, поэмы, лады” (1980), „Летающий мальчик” (1981), „Избранное” (1982), „Китоврас” (1988), „Слушая камни” (1989), „Ай да Пушкин” (1998), на пиесата в стихове „Военные эшелоны” (1984) и др. Умира на 13 май 2001 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

НЕ МИ Е ЧЕРЕН ГАРВАН ПРОРОКУВАЛ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 93 март 2017