ЧОВЕКЪТ, КОГОТО НЕНАВИЖДА ХОЛИВУД

Ивлин Уо

превод: Литературен свят

За филма „Мосю Верду” на Чарли Чаплин

Чарли Чаплин е не просто непопулярен в Холивуд. Дълги години той беше жертва на организирано преследване. Общността, малко различаваща се по своето нравствено ниво от маймуните в зоопарка, се прави, че е шокирана от дребните му прегрешения.

Обвиняват го, може би не без основание, в социализъм и пацифизъм. Той не участва в благотворителните акции, които киното периодично поддържа. Всяка тояга върши работа, за да се убие човека, подарил на милиони повече чиста радост, отколкото всичките му колеги взети заедно.

Всичко е много просто: ненавиждат го, защото е велик артист. В Холивуд понякога прощават таланта, но гения - никога. Те го дебнат, за да го уморят.

Веднага след като стана известно, че Чарли Чаплин работи над нова лента, преди каквото и да може да се види зад границите на добре охраняваното му киностудио, критиците вече се подготвиха да я заклеймят.

Америка почти единодушно се обяви срещу новия му филм. Сега тази вълна стигна до Европa. Убеден съм, че ние трябва да му окажем съвсем друг прием.

Видях филма на закрито представяне в Холивуд. Отидох там, надявайки се за една вечер да се върна в щастливото време на младостта ми, а видях потресаващо и зряло произведение на изкуството. Не искам да кажа, че открих в този филм милото на сърцето ми «идейно съдържание». Там има «идея», но тя по-скоро не е утешителна.

Европеецът не може да живее в изгнание и да запази културното си ниво неразвалено. Американските интелектуалци предимно са бежанци от Централна Европа, и бедният Чарли е взел от тях две убоги идеи. Гениите често се занимават с най-нелепи идеи.

Чарли е вложил в този филм всичко от себе си. Той е сценарист, режисьор и продуцент. В продължение на целия филм той постоянно е в кадър. Всичко идва от него, включително и абсурдните идеи, и ненадминатата актьорска игра, и изкуството на разказвача.

Добре познатият ни скитник е останал в миналото. Сменил го е подвижен, старомоден, елегантно облечен френски буржоа, мосю Верду, който се занимава с това да се жени и да убива своите «жени», за да вземе състоянието им. Студен професионалист, той майсторски, макар и без особено удоволствие, върши работата си и след всяко убийство се връща вкъщи, където цари трогателна семейна идилия.

Запознаваме се с него в градината, сред благоуханните рози; на заден план дими печка за изгаряне на боклуци, в която той се е отървал от току-що убитата жертва. А се разделяме при ешафода, където той - блестящ щрих - изпива глътка ром, когото никога по-рано не е опитвал, от което походката му става несръчна, а отдалечаващата се фигура ни кара да си спомним легендарните финали на чаплиновите филми, в които малкият жалък скитник върви, без да бърза, срещу неведомата съдба.

Между тези две сцени се разполага поредица от великолепни идеи; няма да ги преразказваме, за да не развалим удоволствието на зрителя. При друг режисьор повтарящата се тема за женоубийството би могла да стане натрапчива. Тук тя не губи непосредствеността си и не престава да ни изумява.

Чарли Чаплин отдавна е слязъл от екраните. Появи се ново поколение зрители, които въобще не го познават. За тях филмът ще бъде откровение, за нас - вълшебно напомняне, че пред нас е най-великият актьор на всички времена, достигнал творческата си зрелост.

Всяко движение той изпълнява с точността на танцьор. Вижте как, угодничейки, той демонстрира качеството на паркета в къщата, която се опитва да продаде. А ето, той застила масата за двама, а после си спомня, че миналата нощ успешно се е освободил от поредната жертва, и оставя един прибор за себе си.

Сравнете тези дребни, изискани щрихи и похвати на актьорската техника с това, което правят популярните звезди на киноиндустрията и ще разберете защо всички са се опълчили срещу него.

Във филма има сцена с полицай и бутилка отровено вино, която не бих искал да развалям с преразказ. Просто искам да потвърдя, че тази сцена е най-висшето постижение на актьорското и режисьорското изкуство, което съм виждал.

Както вече казах, във филма има моменти на неоснователно философстване. Има и неуместна сантименталност. Но да не бъдем твърде претенциозни. «Мосю Верду» е еднолично творение на Чарли. Във филма играят и други актьори, и всички, с изключение на затворническия капелан, са превъзходни, но те само въплъщават идеите на Чаплин и служат за негов фон.

Успехът или провалът на «Мосю Верду» в Англия ще бъде проверка - не за Чаплин, а за нас. Нима сме толкова оглупели от Холивуд, че сме изгубили вкус към изкуството от висша проба? Позволявам си да се усъмня в това.

——————————

Evening Stamdard, 4. 11. 1947 г.