РОБИНЗОН

Васил Иванов

РОБИНЗОН

На острова живял си Робинзон
единствено по своя си закон,
че сам си бил готвач, ловец, прислуга…
Каквато сетите се длъжност друга.

Не плащал данъци, ни парно, ток…
Бил само негов бистрият поток…
Без телевизор с купища канали,
не се тормозел с тъпи сериали.

Препичал се на плажа, хващал тен.
Жена си нямал, тъща… Бил ерген.
Спокойно си прекарвал там, щастливо,
с козите си и с кучето бъхливо.

Но сякаш че е бръкнал във контакт,
изправил му се всеки косъм - факт,
на острова му щом се озовали
солидна тумба гладни канибали.

Открит бил вече ловният сезон.
Досетил се горкият Робинзон,
че кожата си трябва да спасява,
а пък на НАТО - да не се надява.

Да грабне пушката той бил призван.
Спечелил си за поданик Петкан.
Той станал му най-верен избирател,
а Робинзон - министър-председател.


ПРИНЦЪТ НА БЕЛИЯ КОН

Пристигна Принцът днес на коня бял,
сред сто жени крещящи, зачервени.
Такова чудо той не бе видял -
да го замерят с прашки… сутиени…

Нападнаха го хищните ръце,
оставиха го само по чорапи.
И също като бройлер без перце,
трепереше сред женското им парти.

Успя да се отскубне с много зор.
Препускаше по-бързо и от коня.
Помислиха си, че е стриптизьор
и смъкнаха блестящата му броня.

Боли сърцето, много го боли.
Въздиша тежко клетата Принцеса.
Животът не е приказка, нали?
Написала си грешно бе адреса.


ПО ИЗБОРИ

Селото е днес засмено,
в шарено е пременено
като циганска талига,
гаче цирка ша пристига.

По диреци, по дувари
и по порти криви, стари,
греят новички плакати
със омръзнали сурати.

Двайсет къщи… десет люде…
Тиа са направо луди!
То, за партиата всяка,
нема толкова чиляка.

Сичките реват, че ето
ни познават дереджето
и един през друг разправят
как сега ша на оправят.

- Таа работа е ясна.
Яз по принцип съм съгласна. -
щърба баба там се смее. -
Ма не ша да ма огрее.

Ей ги - в новички костуми,
с шекерлии празни думи,
лъжат, мажат тез хайвани,
щото ден мандата храни.


БОРБА

За хляба днес да се преборим
и пряко сили - за салам.
Каквото и да си говорим,
е трудно да се справяш сам.

Борба класическа, свободна,
без правила - направо кеч.
За рицарството благородно
съвсем не идва вече реч.

Току излязъл на тепиха,
поливат те пак с леден душ,
че номер гаден ти скроиха,
загубил си служебно с туш.

Борба за залък, за трохички…
и все във партер сме, пълзим.
Ще трябва да се вдигнем всички
и правилата да сменим.