КНИЖЕН СЦЕНАРИЙ

Веселин Касчиев

Град - незнаен и безимен.

Център. Глъчка. Шареният свят минава …отминава. И оставя шарени следи. Сергия с книги. Най-различни. Шарени като света. Че и повече дори.

Търговец печален, повехнал, посърнал, измъчен.

Преди броени дни е минала Нова година.

- Охо-о-о!… А ето го и книжовникът некнижовен - весело казвам, - уличният търговец на книги. (От опит знам, че за търговците на книги книгата е първом стока.)

Навеждам глава към сергията.

- Я да видим! Измежду тези заглавия има много значими - констатирам и продължавам: - Честита Нова година, да е хаирлия, да е здрава и щастлива, да е от мечтите! Купуват ли, купуват ли от местната управа, общинските чиновници и прочие?

- Ъ-ъ! - е неговият отговор, което значи „не!” със сигурност.

- Че как така? И те ли са безкнижни?

- Ъ-хъ! - търговецът отвръща гърлено. Този път отговорът е положителен.

- Поне журналистите не се ли навъртат тъдява от кумова срама?

- Ъ-ъ! - приглушеният звук, който сякаш идва от недрата на стомаха му, отново не гали ушите.

- А професоретата, домораслите професорета, безпаметно враснали се в учебното дело, и те ли поглед върху книгите не спират? Поне само да си оплакнат очите или с ръка да ги погалят? Че много от книгите са велики.

- Ъ-ъ! - е неуморното повторение.

- Да не изброявам повечето достойни професии, но май и много други са от същото котило, от същата черга, върху която е котилото, и от един дол дренки, където е чергата? Ако последното си го представим, то ще наведе на мисълта, че те накуп въплъщават безкнижната общност. Те са нейното лице, лицето й - безличие искам да кажа. Каква мая, а, с каква мая всички са замесени!

- Ъ-хъ! - потвърждава търговецът.

- Ако следваме пътя на логиката - опитвам се да заключа, - въпреки че пътищата на логиката са различни - всеки път на мисълта зависи от това, какво ще видим от собствената си камбанария, всички те са звукът „ъ-ъ!…” и искат също като тях „ъ-ъ!…” да бъдем. В масовото съзнание има такава нагласа: навсякъде човек да вижда огледалния си образ, дори и образът да е размит, безформен, нечовешки. Дори в него е склонен красиви черти да съзира, от което в очите му неведнъж се долавя възхита.

Ала не може все някой да не чете. Допускам, че взеха тайничко да го правят. Като в антиутопия, но на живо, в дебелоглавата бездуховна реалност. Когато всичко е позволено, всички си измислят тайни занимания. Разумно е да приемем, че измежду гореизброените има читатели, но те искат да останат в анонимност. Не само за едната идея. Сякаш вършат нещо срамно или което е абсолютно лишено от смисъл.

Обаче ако едни, далече от мирската суета и хорски очи, скрито свещенодействат (не говоря само за четене, а и за творческо съзидание), други скрито злодействат и после наяве излизат техните грозни безчинства. Неведома цел има тук - да бездействаме в неведение, да бездействаме в непрестанна трагична обърканост.

В постмодерното ни време на постдемокрация всичко е постинформация. И затова, ако не всичко е тайна, всичко се замътва и замъглява. Информацията накуп не дава познание. Дори откъслечните и оскъдните коментари и анализи само загатват. Така масовият потребител е оставен сам на себе си в информационния хаос.

Но и той се научава: ежедневно прави най-практичното и оставя информацията да го отминава. Другите, онези с по-причудлива фантазия, стават илюзионисти на собственото си съзнание. Дали и ние одеве не се бяхме отдали на твърде свободни и празни фантазии?

И по тази причина не знаем доколко бяхме разбрани. Май и ние влязохме в мъглявината. Много ви здраве! Измежду вас има такива, които най-непреклонно това ни вещаят - да се изгубим без вест и без кост в лепкавата мъгла на живота, откъдето връщане няма. Едва ли за вас ще е много щастлива внезапната ни поява.

Ха да ви е Честита Новата година!