ВЕЧНОЗЕЛЕНИЯТ БРЪШЛЯН

Нагме Незами

превод: Лидия Лечева

Никога не исках да кажа
колко много те обичам.

Никога не исках да спомена
къде и кога?!
Влюбих се в теб! И защо?!

Никога не исках да изрека
как очите ти лазеха по кожата ми
още от първия ти поглед!

Как само ме прекърши,
а после съживи…
И защо бе всичко това?

Никога не исках
да ме опитомяваш,
за да свиквам с тебе.

Не е ставало навик.
По-скоро уникален усет:
мой, но и твой шанс -
странен за мен!

Точно като вечно зеленият бръшлян,
който се извива около моята душа,
моите чувства, моите стихове.

Така вече вкоренен, бръшлянът остава!
Ти казваш, че си тъжен тези дни.
Аз пък, че ми е добре.

Не исках и да си помисля
колко те обичам.
Преструвах се, че си мой!