НАВЛИЗАНЕ В БЛАГОУХАНИЯТА

Хенри Зугайб

превод: Мая Ценова

НАВЛИЗАНЕ В БЛАГОУХАНИЯТА

Потапям пръст в самия извор на живота
и влагата му ме миропомазва,
чертая върху устните си знак любовен;
благоухае кожата ти на тамян и амбра
и коленича за молитва пред свещените ти дебри:
от мъховете ти дъхти на кориандър,
мирише твоят дъжд на стръкове солено-кисели,
и белотата ти разпръсква аромат на мента, дива мащерка и лавандула.
От прасковата капе мед върху смокинята разрязана.
Ти тръпнеш в тласъци родилни
и виеш се, докато чудотворството приемаш,
а по челото ти роса сандалова избива.
И спира да кръжи Земята,
когато светлинка проблесне от рубин.


ПРОНИКВАНЕ

Бе тихо в сянката…
И ето - лудост! А къде е сянката?
Достатъчно широка сянка
има ли за слънцето на моята любима?
И как лицето й да скрия,
щом светлината й е моят път?
Къде спасение да диря,
щом съм я откраднал аз от хорските закони?
Отде да мина,
без да ме притиснат стражи и пазачи?
Какво на граничарите да кажа,
освен че тя е моята любима?
Какъв въпрос - аз вече нямам знаци въпросителни?
Сега разбрах какво е да умираш от любов.
Сега разбрах какво е от смърт да се самоубиваш.
Сега разбрах какво е да живееш от самоубийство.
С отворени обятия, любима,
напред побягнал - приеми ме…