ПРОЗРЕНИЯ

Тодор Керин

(Проект за книга)

Посвещавам на
лекарите, които даряват
на хората зрение!

ПРЕДИСЛОВИЕ

Дама с изумрудени очи минаваше край цъфналите пъстро цветни японски вишни пред входа на болница “Токуда”, но не виждаше красотата им. По рождение имаше късогледство и астигматизъм, гледаше света, но нямаше представа колко е хубав. Беше красива и интелигентна, отдавна се беше примирила с недостатъка си и умело го прикриваше, като сядаше на първите чинове и банки по време на следването. Интуицията й позволяваше да разпознава хората и предметите около нея, никой, освен най-близките, не знаеха и не подозираха нейната тайна. Тя гледаше, но не виждаше и се измъчваше… Докато настъпи време, когато я застрашаваше слепота. И тогава се реши - направиха и операция с фемтолазер…
След няколко седмици отново минаваше край пъстроцветните вишни. Вече се спираше пред тях и дълго им се възхищаваше. Не можеше да се насити на красотата им. И почна да разбира философията на японския мислител, художник и поет Аракида Моритаке (1473-1549), създател и ненадминат майстор на хайку поезията: “Не е достатъчно само да гледаш, трябва да можеш и да виждаш! Толкова малко е необходимо, за да се насладиш на прозрението…”.
И дамата с изумрудените очи заобича още повече жреците в медицината, които като вълшебници даряват зрение, а също и хайку изкуството, което позволява не само да гледаш около себе си, а и да се взираш далече пред себе си.
Класическата традиционна хайку поезия има две основни изисквания: произведението трябва да се състои само от три реда (стиха), които да съдържат последователно 5+7+5, общо 17 она (японският он е сравним със сричката в индоевропейските езици) и, второ, тристишието трябва да изразява конкретно събитие, явление, предмет, фрагмент или детайл от живота, и то желателно по някакъв начин свързани с годишните времена. Това условие задължава хайку творчеството да съзерцава природата и да открива скритите връзки, неявните взаимоотношения между нещата в ежедневието, да показва неочакван ракурс от обикновения случай към неговото многостранно и дълбоко смислено съдържание.
Хайку е най-краткият литературен вид с най-късата поетическа форма. Това са микростихове с макроизмерения, тяхната лаконичност, чувствителност и въображение помагат да се утвърдят широко в бита и културата на съвременния човек.

——————————

I. Пролет!
Прозорливост

15. Вятърът отвя
всичко от спомените,
тебе не успя.

16. Сънувах те пак.
Събудих се уморен.
Било е лош сън.

20. Къща на село.
Център на Вселената,
Пъпът на света!

II. ЛЯТО!
Делничност

36. Лютите чушки
на Ралин и Димовски
все още лютят.

40. Няма светофар
на кръстопът в живота.
Интуиция!

42. Изкачвам надлез.
Съдба на пешеходец -
светът е под мен.

III. ЕСЕН!
Самота

57. Ято гълъби
се кълват за трохички.
Няма за всички.

62. Чадър, не за дъжд,
а за обидни думи
трябва да има.

70. На календара
няма свободна дата
за Ден на… брата.

71. Униформата.
Ред или безличие?
Подчинение.

IV. ЗИМА!
Студенина

78. На пейка старци
бистрят политиката.
Тя ги довършва…

79. Кофи за боклук.
Около тях професор
трупа трудов стаж.

90. … а кипарисът
защо не помъдрява?
Вечно е зелен.

98. За снопа стрели
на Кубрат се говори…
без да се действа.

99. Разум се търси
в болното съзнание
на нацията.

100. Светът побеля,
не от грижи, а от сняг.
На хубаво е!

——————————

ПОСЛЕСЛОВИЕ

Без капка съмнение Родината на хайку поезията е Страната на изгряващото и незалязващото слънце Япония, красивата и екзотична страна на сушито, гейшите и самураите. Нашата малка България, но не по-малко красива и не по-малко екзотична страна на шопската салата, нестинарките и хайдутите, също има основание да претендира за първенство в тази необятна област. Видният поет, преводач и литературатуровед Димитър Стефанов Бъчваров, първият председател на Българския хайку клуб, създаден през месец септември 2000 г., е преоткрил великолепното хайку, издялано на каменна колона по времето на хан Омуртаг, властвал от 814 до 831 година :
“… Човек и добре (5)
да живее, умира (7)
и друг се ражда…. ” (5)
Надписът се съхранява в църквата” Свети Четиридесет Мъченици” във Велико Търново и се счита, че е направен през 822 г., сиреч около шест века преди да се появи първото японско хайку. По онова време България е била все още езическа държава, не е имала своя писменост и текстът е написан с гръцки букви като е целял да увековечи паметта на владетеля. Хан Омуртаг Строителят, първородният син на хан Крум Законодателя, е известен в историята и с това, че е лишил от престола най-големия си син Енварота, умъртвен за Христовата вяра и канонизиран като първия български светец който се чества на 28 март всяка година - Свети мъченик Енварота-Боян, княз Български.
Поетичният жанр хайку, макар че е заченат далече в дълбокото минало, се смята от много експерти “за поезия на новото столетие и за бъдещето на лириката в световната литература”. Предпоставка за това е математическата точност и краткост, което изящно хармонизира на съвременните високи технологии. Нека не се забравят и да се дава широк друм на хайку посланията - прозрения, които са приятно преживяване и извор на богати душевни впечатления.