ЗАПАДНИЗАЦИЯТА НА ЕЛИТА Е ДАЛЕЧЕ ОТ НАРОДА НА РУСИЯ

Владимир Тимаков

превод: Литературен свят

Преди сто години в Русия станаха събития, сега известни като Февруарска революция от 1917 година. Замислена като безкръвна, «нежна» смяна на властта, те инициираха дълга и мъчителна метаморфоза на цялото руско общество, съпроводена с огромни материални загуби и човешки жертви.

Поразителният контраст между очакванията на вождовете на Февруарската революция и последвалото развитие на руската история ни кара още веднъж да се замислим за отговорността, възлагана на политическите деятели и интелигенцията.

Февруарската революция 1917 г. имаше ярко изразен елитарен характер. Свързаните с нея масови вълнения бяха съсредоточени почти изцяло в столицата на империята - Петроград, където е живеело по-малко от 1% от населението на Русия.

Резултатът от политическия конфликт бил предопределен от позицията на тесен кръг лица от висшия държавен елит- армейския генералитет и депутатите от Държавната Дума, настояващи за незабавното отричане от престола на император Николай Втори.

Инициаторите на политическия преврат се вдъхновявали от западноевропейския модел на обществото. Те разчитали на лек и безболезнен преход на страната към парламентарна, републиканска форма на управление, при която създалия се в имперския период елит ще се запази и дори, отървал се от контрола на самодържеца, ще заздрави доминиращите си позиции.

Действителността излъгала очакванията им, убедително демонстрирайки колко много озападнения елит е далече от народа на Русия, колко лошо той познава обществото, в което живее.

Руското общество било създадено по солидарния принцип на обществото-семейство, в което върховният управник-монархът играел ролята на баща. Свалянето на монархията се превърнало в загуба на съединяващия народа патерналистки център и довело до огромен дефицит на обединяващ авторитет.

От този момент започва нарастването на центростремителни тенденции, завършили с едромащабна гражданска война.

В изпитанията на гражданската междуособица станало очевидно колко тънък и слаб бил в руското общество слоят от привърженици на «февруарския», парламентарен модел.

Абсолютното мнозинство от активни сънародници или подкрепяло различни форми на социалистическо устройство, или клоняло към военно-национална диктатура, или било носталгично настроено по предишния, монархически начин на живот. Даже помощта на победилите в Първата световна война западни демокрации не могла да вдъхне живот на призрачния «февруарски» проект, нямащ корени на руска почва.

Още една негативна последица от задействания през февруари революционен процес станало поражението на Русия в Първата световна война - въпреки, че страната ни принадлежала към блока на държавите-победителки.

Опитът на тесния елитарен слой да използва създадената от войната кризисна обстановка за решаването на собствените си егоистични политически задачи обезсмислил милионите жертви, понесени от нашия народ по бойните полета.

Уроците от февруарските събития 1917 г. остават актуални и днес.

Руските интелектуалци, предлагащи модели за развитие в бъдеще, е необходимо по-добре да познават своя народ и своето общество, да проникват в закономерностите на развитието на собствената си цивилизация, да не фетишизират чужди образци.

В условията на външна заплаха обществото трябва да запазва солидарност, да отхвърля опитите за разрешаване на вътрешните противоречия при риск от геополитическо поражение.


Продолжение проекта «Русская Весна», 02.03.2017 г.