ЖЕНАТА НА ВОЙНИКА

Сергей Шелковий

превод: Йордан Янков

ЖЕНАТА НА ВОЙНИКА

Войнишко гробище. Танцува
април със първите цветя.
И на жената й се струва,
че се е подмладил света.

А слънцето след дълга нощ е
огряло иззад облак бял
и този, който жив е още
и който е недоживял…

Денят по хълмове зелени
като задъхан мъж върви,
а над могилката смалена
вдовицата трева плеви…


ИЗВОР

Тръгва от дядо, след туй - от баща ми,
а от баща ми достигна до мен:
дума „дъбрава” и дума „прощавам”.
Село в полите на хълма зелен.

И над орача звънял в необята
глас на зареян скорец в утринта -
както покълващо зрънце в земята,
бавно набирала звук песента.

Тръгва от дядо, в баща ми се влива,
връща и мене, безкрайно назад:
думата „ризница”, дума звънлива.
Легнал в степта белокаменен град.

Бавно добивала форма изящна,
бавно узрявала тя като плод:
думата дядова, думата бащина -
дума корава на нашия род.

Радостно слово под свода запален -
люлчина песен от него звучи -
песен добра, от която ме галят
кротките мамини светли очи…


***

В огнището Петровна хляб пече.
Разчупва го по навик стародавен.
Годините изнизват се без чет.
Но тази зима тя не ще забрави!

Война. Села запалени димят.
А тя сама се грижи за децата -
постила им на печката да спят
и взема некролога на бащата…

Студено е и мрачно през деня.
Да си вдовица - не, не е тъй лесно.
В дома е все такава суетня
и майката тестото пак замесва…

Чорбица от коприва. Просеник -
децата хрупкат късовете сухи.
За помен на убития войник
ще трябва хлябът да е бял и бухнал.

И майката разчупва мълчешком
на пет парчета хляба и говори:
„Да няма смъртна вест пред ничий дом,
домът да е за чакан гост отворен…

Войната да се свърши. И да се
завърнат пак войниците във къщи.
Помнете татко си, деца, и все
такъв да бъде хлябът ви насъщен.”

Свещена и мъчителна война.
Ще пазим вечен спомен за бащите,
платили най-жестоката цена -
живота - на родината в защита.

Под слънце диша моята страна.
Децата ми по нея волно тичат.
И в нея някъде една жена
за живите в пещта си хляб изпича.

1985