превод: Литературен свят

Историкът на спецслужбите Александър Колпакиди разказа в интервю за Накануне.RU, наистина ли е виновна КПСС за разпада на СССР, какво отношение към това е имал КГБ и трябва ли да носят отговорност (макар и морална) за този крах днешните висши ръководители, членували в партията, а сега обвиняващи я във всички грехове?

- Как се отнасяте към това, че “КПСС е разрушила СССР”, а “октомври 1917″ е станал причина Манерхайм да се окаже съюзник на Хитлер?

- Несъмнено, главната отговорност за разрушаването на Съветския Съюз носи ръководството на КПСС. Но тук има въпрос - цялото ръководство на КПСС или негова част? Прословутият Яковлев, главният идеолог и конструктор на разпада, например, и не отричаше ролята си, писа, че е вършил всичко съзнателно, и още в края на 50-те - началото на 60-те г. е възникнала група хора - условни заговорници в ръководството на КПСС, които осъществявали тази задача по подриването на идеологията и разпада на КПСС. Яковлев не скриваше това, а останалите деятели след смъртта на Яковлев мълчат.

Според мен, най-убедителната версия е, че центърът на заговора е бил в самия апарат на ЦК на КПСС, но голяма роля е изиграл председателят на КГБ Андропов.

- Андропов? Кога?

- След болестта на Брежнев, когато през 1974-1975 г. той фактически ръководи страната, ние имаме доказателство, че Андропов е замислял реформиране на системата. Не е съвсем ясно какво е възнамерявал да прави в действителност, но се получило така, че именно Андропов издига Горбачов в ръководството. Били са издигани по онова време не само предатели, такива като Яковлев, който сам призна, че е предател - но е имало и хитра тактика за издигането на ръководни постове на слаби и глупави хора, които сами са “развалили” цялата работа не защото са предатели, а защото просто са били глупави по природа. Тук може да си спомним плачещия “премиер на разкола”, автора на фразата: “Борисе, не си прав” Егор Кузмич Лигачов и прочие неясни персонажи, които са били издигани при последния генсек. Всички те са се издигнали с помощта на Андропов. И ние всички после се убедихме, че е имало за издигане на ръководни постове и много по-компетентни, и по-умни кадри.

- Значи не цялата партия е работила срещу системата?

- Разбира се, че не трябва да се обвинява цялата КПСС, там все пак е имало честни, порядъчни хора, които са разбирали преимуществата на този строй. Но че в ръководството са били или предатели, или глупаци - това е напълно  очевидно за всички.

И ако се види кой застана начело на Компартията на Руската Федерация - кой е бил този Зюганов? Нито един човек не го е знаел в Съветския Съюз, освен близките му роднини. Нито един от ръководните дейци на КПСС не се оказа начело на КПРФ, там се оказаха някакви дребни функционери. Кои са те? Вижте ръководителите на КПРФ през последните години - това са неизвестни по онова време хора.

- А как стои въпросът с дисидентите?

- Имало е контраелити - аз имам предвид дори не дисидентите. Дисидентите изиграха в разрушаването на СССР не твърде голяма роля - те няма никога да признаят това, но е факт. Те дадоха на контраелита мощното оръжие на идеологията. Вижте, нито един от дисидентите не зае никакви постове в нова Русия. Сега всички те са под заплахата да бъдат наречени чужди агенти и се чувстват неуютно. Но, безусловно, онзи, който ръководи страната - той и отговаря за нейното унищожаване. Ето, царят е ръководил страната, той и отговаря, а сега обвиняват николаевските либерали, но това не е честно - да се обвинява Милюков, Керенски и Гучков и да не се говори за вината на Николай II, а да се казва, че той е бил велик човек - означава да не се разбира случилото се през 1917 година.

- За николаевските либерали добре. Но днешните власти постоянно твърдят, че Руската империя е била ликвидирана от комунистите, че СССР са го унищожили комунистите и че въобще всички проблеми са от “наследството на соца”?

- Днешната власт проявява някакво лицемерие. От една страна, Николай Романов - велик човек, виновен е не той, а либералите; от друга страна - за разпада на СССР е виновна КПСС. Трябва да се използва един и същ метод в една и съща ситуация - иначе това са двойни стандарти! Тези същите двойни стандарти, от които се възмущава нашият президент, когато ги използват американците. Щом говорим за предателство на КПСС, за предателство на част от нейната върхушка, трябва точно така да говорим и за вината на Николай Романов, при това, според мен, вината на Николай в онази ситуация е била много по-голяма, отколкото вината на ръководителите на КПСС през 80-те - 90-те.

- Но Путин също е бил в КПСС, Иванов в КПСС? И не просто са членували в партията, а са работили в КГБ - структурата, която е отговаряла за целостта и сигурността на страната.

- От гледна точка на социално-икономическия процес, с краха на СССР тогавашната номенклатура конвертира своята политическа власт в икономическа. За тях беше вече недостатъчно да бъдат ръководители, които са уважавани, обичани и почитани от всички. На тях им се искаше да станат и много богати хора. И те го направиха, но малко примитивно. Казват, че това е била революция на “третите секретари” - в известна степен това е така, но не само на тях. Ако Андропов е подготвял своя перестройка, то събитията са тръгнали не по сценария, на който са разчитали организаторите.  Номенклатурата е била и принудена да споделя икономическата власт с някакви хора - казват, че са били агенти на КГБ, но това не е доказано. Но в началото на 2000-те номенклатура се ориентира и наложи своето пълно господство над страната. А всъщност целият този процес, както Яковлев правилно казва, е започнал след смъртта на Сталин.

Нашият елит (номенклатурата несъмнено е крайъгълната част на политическия елит) през 90-те направи преврат. Но на власт останаха същите хора - вижте биографията на Шойгу, кой е баща му, какъв е бил той. Сменяха се поколенията, появяваха се и случайни хора, но те бяха малко, а във върхушката останаха представителите на номенклатурата. Аз смятам, че това, което стана, е типично за Русия. Главната беда на Русия е нейният елит. Ако се говори с много по-научен термин - “добитък-елит”. (Руският термин «быдло» има три основни значения. 1. остар. събир. - рогат добитък 2. събир. прен. презр. - безлика тълпа, хора, покорно подчиняващи се на нечия воля, позволяващи да ги експлоатират. 3. прен. презр. - тъп, груб, невъзпитан, некултурен човек, движен преди всичко от инстинкти, пренебрегващ разума и морала. бел. прев. ) И този елит е много по-опасен, отколкото всякакви либерали или национал-болшевики - именно той в своите егоистични интереси разрушава Русия, и всеки път се повтаря едно и също. Имало е примери - Петър I или Сталин, когато елитът е бил сломяван и опора са ставали нови сили, народът.

- Грозни също ли е в този списък, той също се е борил с елита - болярите?

- Да, несъмнено. Но у нас всичко това се примитивизира. Трябва да се разбира, че сред опричниците е имало различни хора - имало е и представители на стария елит, но като цяло тук наистина можем да си спомним за Грозни. Макар, че тук трябва да се направят някои пояснения - когато умира Петър, той е оставил процъфтяваща, нова, преминала модернизация страна, след Сталин е било същото, в момента на неговата смърт сме на първо място по темпове на растежа, изпреварвали сме Америка. След Грозни не може да се каже, че е станало така, смятам, че царстването на Грозни трябва да се разделя на две части: първата - позитивна, втората - когато вече личните му качества започнали да надделяват над прогресивната му роля. Първата половина на царстването му е била много прогресивна.

- Излиза, че със смазването на елита са свързани най-добрите периоди от живота на държавата?

- Да, само при смазването на традиционния елит страната процъфтява. И след смъртта на Сталин, при Хрушчов, при Брежнев елитът вече е основа на номенклатурата, тогава тя и възстанови всички най-лоши черти на царската прослойка, които доведоха страната до 17-та година. Главното е, че не искаме това да продължи, защото не може да се създаде процъфтяваща държава, опирайки се на такъв предателски елит, чиито деца учат зад граница, но и всичките им капитали са там, който неясно как може изобщо да бъде смятан за руски елит. Пак ще кажа, че терминът “елит” тук е антинаучен, правилно от академична гледна точка трябва да бъде “добитък-елит”.

- Какво ще кажете за плочата на Манерхайм и “маргиналите”, които се обявиха срещу нея?

- Цялата тази история с плочата на Манерхайм е звено от една верига. В тази верига за мен са непонятни провокациите на историческа тема, които властта в продължение на последните 20 години хвърля сред обществото - това е и Войковская, това е и за “атомната бомба”, това е и за трите хиляди удавени свещеници, това е и Манерхайм, и неприемането паметника на Сталин. Провокациите водят към раздор в обществото. Защо е нужно това, аз, честно казано, не разбирам съвсем. И въобще, има ли в тях някакъв смисъл? За мен е загадка. Създава се впечатлението, че това е проява на някаква криза. Вместо да обединят обществото, когато ни чакат големи неприятности в икономиката, хората се настройват един срещу друг. Това е анекдот, черен хумор: ругаем украинците, че славят Бандера, а слагаме почетна плоча на Манерхайм. А по-нататък какво? Власов ли ще възхваляваме? Той преди да стане предател, е бил един от най-добрите генерали от съветската армия - това го знае всеки.

- Властите разпространяват идеята, че искат да обединят епохите - като еднакво важни, но засега не се получава, защо?

- Ето, че поставиха в Крим паметник на Врангел, за Бога. Като цяло приличен човек. Никой не се обяви против. Но никой няма да вдигне паметник на Фрунзе, който разгроми Врангел. Фрунзе, който никога не е служил в армията, не е имал ни най-малко отношение към военното дело и напълно разгромява кадрови офицер. И никой не говори за това, че лъжливо обвиняват болшевиките, че са разстреляли тези офицери: вместо 12 хиляди, както се изясни според архивите, назовават цифрата 120 хиляди - десет пъти преувеличават. Както по точния израз на Суворов: “Пиши повече убити турци, какво да делим тези иноверци”. Но това не са турци - това са наши сънародници, защо да увеличаваме убитите? Вие няма да намерите нито една книга, нито една статия колко”червени” дотогава са унищожили “белите”. А по косвени данни, по свидетелства на хора - аз също не знам точните цифри, и не ги знае никой! - “червените” са били унищожавани без съд и присъда, няма нито имена, нито фамилии. Затова пък из цялата страна са повече от 20 паметника на бели генерали. И никой не протестира - нито КПРФ, никой от привържениците на червената идея, разбира се. Затова пък веднага премахват паметник на Сталин - ето ви “примиряване на епохите”.

- Ако все пак се върнем към разпада на СССР - къде е гледал КГБ, когато нещо лошо се е вършило в КПСС?

- След преминаването на Андропов в ръководството на КГБ там отиват да работят много хора от апарата на ЦК на КПСС и тук влизаме в областта на предположенията. Всичко това щателно се укриваше. Тъй като разрушаването на собствената страна е позор, никой не се стреми да разказва за предателството, единствен само Яковлев се издаде преди смъртта си. Въпреки това мнозина либерални публицисти пишат, че уж това не е било, а Яковлев просто е искал да се представи като “герой”. Ние не можем да знаем какво точно се е случило. Има друго свидетелство, много по-авторитетно от показанията на Яковлев - на човека, който смени Андропов на поста председател на КГБ - Виталий Федорчук. Принципен чекист, който обвинява за целия разпад Андропов. И в КГБ, и в КПСС - става дума не за цялата организация, а за различни сектори, но излиза, че в КГБ също не всички са споделяли политиката, водеща към перестройка.

- Андропов сам искал да проведе перестройката, но не стигнало време, и казват, че ако той я е ръководел, а не Горбачов, всичко би завършило другояче?

- Има такава версия. Но по странен начин завземането на властта от Андропов съвпада с неочаквания и знаменит скок в цената на нефта. Това е една от митологемите, че СССР е живял от нефтодолари, но въпреки това действително изведнъж е станал скок. Никой не изучава от тази позиция историята - появили се нови длъжности, нови хора, кой се е хвърлил натам? Хора от КГБ, които масово започнали да заемат длъжности. Където са парите - там отиват и мухите.

- И нови идеи на млади икономисти започнаха да се появяват…

- У нас познаваме от тази питерска група икономисти само някои  - Чубайс, Маневич, но в действителност с групата на Гайдар има и други московчани, кой е провеждал семинарите, кой ги е издигал? Как някакви там “незначителни” преподаватели се събират и обсъждат как по-нататък да се развива икономиката? Това не би могло да не бъде под егидата на КГБ, абсолютно очевидно е. Всичко подробно е описано в книгите на Александър Островски, той има няколко книги, в които подробно описва процесите през 80-те - началото на 90-те. Има ги и книгите на Шевякин, но там всичко трябва да се има едно на ум. Работеше огромна машина на пропагандата - поръчаха филма “Покаяние” - химн на перестройката, извънредно бездарният роман на Рибаков “Децата на Арбат” започнаха да сравняват с “Война и мир”. Той имаше удачни романи, но този е просто бездарен, явна поръчка. Всичко това беше някак организирано, спуснато отгоре. Основната загадка е - кои са тези хора, освен Яковлев? Някаква група от апарата на ЦК и КГБ. Но не цялата структура. В Съветския Съюз зад паравана се водеше оживена, невидима, подмолна борба. Водеше се напълно тайно.

- А каква беше ролята в това на спецслужбите? Днес е популярна теорията, че винаги ни пречат интригите на английската политика или ЦРУ - нашият главен враг.

- Главният враг е частта от този елит, когото не устройва социалната справедливост. Главният въпрос в нашата страна винаги е социалната справедливост. Защо народът е за Сталин и за “червените”? Защото те са били за социална справедливост. Защо властта е за “белите” и за Врангел, Николай Втори? Защото те са били против социалната справедливост, за съсловна държава. За теб - едно, за мен - друго. Те са против социалната мобилност. По-рано е имало аристократи, а сега - окрадоха вашите родители в перестройката, прихватизираха ги. Значи децата на крадците ще живеят добре. А вие сте мигали - значи, децата ви ще се плъзгат отвъд границата на бедността. На днешните чиновници им е необходимо да се затвърди това съсловно разслоение, затова и се води битка за историята. Историята е най-мощната част от идеологията, която създава общественото съзнание.

Росийский писатель, 26.02.2017 г.