Свилен Бинев е роден на 24.02.1949 година, което за едно далечно сливенско селце е все още времето на архаичния период на древността. Всъщност един огромен свят от красота, скрит под клепачите на детските му спомени. Завършва в Стара Загора Техникума по електротехника и записва университета на живота или с други думи – отказва на родителите си да се подготвя за кандидат-студентски изпити. Скоро разбира каква голяма грешка е направил, но както е известно поумняването няма навика да върви пред грешките ни. В ония далечни времена, който не учеше във ВУЗ, трябваше да работи и той набързо се озовава в Минно-енергийния комплекс “Марица изток”. Там работи докато един ден започва да вижда бели облаци в небето и благодарното ръководство по една ускорена процедура урежда церемониалното му изпращане в пенсия. Има нещо много поетично да се гледат белите облаци и това го подсети, че някога беше написал много стихове за първата си любов. Реши да пробва отново перото си, още повече че за този дълъг живот бяха му се събрали много любови. Така затвори кръга на живота си. Това може да се тълкува, че животът му е бил една кръгла нула или че поезията в живота на човека няма нито край, нито пък начало – т.е. тя е вечна. Естествено, че той предпочита втория вариант. А освен всичко друго един известен анекдот може да зазвучи за него и така: “Чукча не может читать. Чукча может только писать.” Умира през ноември 2012 г.

Публикации:

Поезия:

ТРЕВА ПРЕД КОСАТА/ брой 10 юни 2009

СТИХОВЕ/ брой 11 юли 2009

ПРЕГОРЯЛА ТРЕВА Е ПОЛЕТО…/ брой 13 октомври 2009