ЧЕРВЕН

Веселин Тачев

ЧЕРВЕН

Руини царствени,
но все пак са руини…
От гущери
и драки
завладяни,
от припеци
и дъждове
валяни,
зарити с пръст
и пепел,
и забрава.

И само медните грошове
на бедняците-слуги
тук-там
между скалите
зеленеят…


ПРИПИСКА КЪМ ДРЕВНА КНИГА

Тая стара, много стара книга…
с тънък слой от прах по подвързията,
с ясни и красиви шрифтове,
с бледи и изящни редове…
Мъдрост, казвате, би трябвало да има
в редовете на такава стара книга.
Някога ще взема да я прочета,
но сега е по-добре да я оставя
върху масата, разтворена.
Там, от светлината лунна оживена
и от мириса на юлските треви,
който иде от прозореца,
мислено разлиствана във унеса
на щурците полунощни,
ще ме понесе в съня ми тя
някъде далеч-далеч назад към
някакво далечно мое битие… нали
тя е връзката на оня свят и нашия,
спомен за смъртта преди да се родим,
част от вечността унаследена.
И ще се задъхвам от мига на щастие
удължен до безконечност,
без да подозирам утринта,
че ще духне като лъх отвънка
пламъчето крехко…
Книга върху масата разтворена,
лъч неугасим във тъмнината.
…Надали ще мога да я прочета,
след като се върна на земята…