АНЖЕЛА ДИМЧЕВА – „ИГЛИ В СЪНЯ”

Прочетох с интерес ръкописа на „поетичните фрагменти”, както авторката Анжела Димчева сама е назовала философско-поетическите миниатюри, които съставят новата й книга „Игли в съня”. Тъй като познавам литературния път на авторката още от ранните й публикации, които веднага направиха впечатление със спонтанната си емоционалност и естетическа парадоксалност на поетическия изказ, за мен бе любопитно да открия рефлексите на поетическия й свят и на този изказ и в новата форма, в която тя е решила да се представи на читателите. Тази форма по принцип не е „нова”, тя е позната още от древните литератури, в нея са опитвали перата си много писатели и философи през вековете, българската литература познава не един или два успешни опита (достатъчно е да си припомним и само блестящите „Фрагменти” на Атанас Далчев), нейната афористична природа дава възможност на поети, писатели, дори и учени да изразят по един по-специфичен начин човешкия, интелектуалния или художествения си контакт със света, който ги заобикаля. Прочитайки ръкописа на Анжела Димчева, оставам с убеждението, че тя прави много успешен опит да дебютира и в този съвсем не лесен литературно-философски жанр, искащ задължително не само писателски, но и човешки опит. Житейската и художествената зрялост на нейното мислене й позволяват да навлезе в много територии на мисълта и чувствата, които почти винаги ? предлагат богат набор от поводи за художествено осмисляне на „нещата от живота”, на които невинаги човекът обръща достатъчно внимание, смятайки ги за дребни и банално-ежедневни, или пък, улисан именно в баналното ежедневие, е загубил вътрешното си око за най-едрите и най-важните от тях. Някои от тези „фрагменти” са всъщност ядро на „неразгънато” в традиционна форма стихотворение, други звучат като поанта на стихотворение, което едно по-опитно читателско съзнание може да предположи, в трети надмощие в по-голяма степен е взело по-житейско-, или по-абстрактно-философското осмисляне на вече споменатите „неща от живота”. Прави впечатление широкият кръг от „теми”, които изграждат пространството на авторската художествена интерпретация, а подчертаната изповедност на тази интерпретация, характерна и позната черта на творческата нагласа на Анжела Димчева от досегашната и поезия, не само прави книгата авторско-читателски разпознаваема, но и допринася тя да се възприема повече като поетическа, отколкото като есеистично-етюдна.
Самото заглавие носи голям философско-естетически заряд и би било много полезно в усилията в пространството на съвременната българска литература да се появяват стойностни книги.

проф. Кирил Топалов