МАЛКА АВТОГЕОГРАФИЯ

Елена Диварова

МАЛКА АВТОГЕОГРАФИЯ

1. ТУРЦИЯ

Юмюгюл

Какви ли тайни крие този цвят?

Докосва утрото с крила зелени
и обещава глас и аромат,
неподозирани, необяснени.

Момичето на име Юмюгюл
с усмивка снима розите, които
цъфтят пред общината.
Ала какво остава скрито
във камерата на сърцето,
във камерите на сърцата?

_______

юмюгюл (тур.) - затворена, скрита роза; розова пъпка.

2. СЪРБИЯ

Реч

Нишава пее, говори.
Не разбирам речта на реката.

Реч - реки, думи сродници
текат отсам и оттатък.

Капка кръв или капка вода - все едно е
откъде ще научим за своя произход.
Нас ни свързват мостове като капиляри
и капиляри в мостове проникват.

Слава богу, че тази взаимност
я разбира поне реката.
Дума ще спре на брега да пие -
една дума на двама братя.

3. ГЪРЦИЯ

Софлу

С последна ласка бялото море
изпраща бежанците в път на север.
Земята се върти и други хора идват
тук, дето се родихте вие
и раснахте сред грозде и бадеми.
И днес, както тогава, аз преда коприна,
тъка платното суро, то се вие,
покрива мойте полегати спомени.
Покрива слънчевите хълмове край мене
като мечта на талантлив художник.
Вретеното на времето не спира.
Суровата коприна ме обвива
и коренът на името ми пие мъдрост
от пясъчната броня на забравата.


ХЪЛМЪТ

На юг от тези сгради
(в тях и аз,
и ти живеем,
а не се познаваме)
издига се,
обгърнат от мъгла
и храсти,
хълмът, който ни сближава.

Издига се векът.
До вчера млад,
той вече има своя биография.
Но виж… дори не помня от кога,
в кое хилядолетие оставихме
кръстовищата, книгите,
снега,
смеха, страха,
горчивината, края …
Издига се, издига се върхът,
за който ти и аз (и още кой?)
мечтаем.

Недей да гледаш повече към него,
а просто тръгвай - смело, отначало.
Вървя след теб,
изкоренявам плевели,
подрязвам храсти
и така сме заедно.

Не се обръщай -
само чувствай как
пръстта се овлажнява
и ухае
и скоро първата зеленина
ще скрие зимните ни рани.

И също скоро, бързо,
неусетно
ще оживеят старите алеи,
пътеките…
По пейките ще седнат
случайни хора,
слънцето ще грее.

По грапавата камениста плът
ще слиза всичко знаещият дъжд
на юг от неизминатия път,
по който ти и аз
се връщаме.