краят на абсолютното доминиране?

Джулието Киеза

превод: Литературен свят

Буквално за няколко години ситуацията в света се промени кардинално. И се случва не еволюционно развитие на света, а революционно. Макар че в някаква степен тази революция е спонтанна, и се случва заради бавното, устойчиво натрупване на причини, ситуацията, която доведе до политическа революция на Запад: в Европа и Съединените щати, - зрееше отдавна.

Пред нашите очи става криза на цивилизацията. Този процес, който започна преди тридесет години, се развиваше много бързо. Работата е там, че Западът се опита да съедини западния и целия останал свят в едно идеологическо, културно и икономическо пространство. Това не стана и не може да стане, защото глобализацията във вида, в който беше замислена, е невъзможна по принцип, тъй като тя зачерква историята на различните народи, като че ли я отменя.

Но това е несъвместимо с природата на хората и просто нарушава законите на природата. Та нали и на човека, както и на народа, му трябва определено време, за да се адаптира. Еволюцията стана толкова стремителна, че не дава време да се приспособиш.

Днес човекът, сядайки в самолет, само за няколко часа може да направи околосветско пътуване, да обиколи планетата. А когато това могат да направят цели народи, започва неизбежен сблъсък между различните култури, обичаи, религии, което води до неразрешими противоречия.

Много важен момент на днешната действителност е технологичната революция. В нея действат информационно-комуникационни технологии, които в продължение на едно поколение извършиха толкова дълбоки промени, които променят всички предходни отношения между хората и народите.

Технологичната революция, която се случва толкова бързо, че хората не могат да се адаптират, произвежда антропологични промени в самия човек. Тези промени отначало изглеждат приятни, но когато се натрупват, то нарушават всички принципи и даже законодателството. А всяко общество се регулира от закони.

Те важат за всички, т. е. за всеки човек, независимо от това какви интереси има. Но ето, че законите престават да работят, защото условията на самата среда се променят толкова бързо, че хората не разбират какво да правят. И тогава просто се рушат обичаите, традициите.

Сега се намираме именно в такава ситуация и трябва да намерим изход, колкото може по-бързо. При това трябва да се разбере, че всички проблеми просто е невъзможно да бъдат решени. Но може и трябва, най-малко, да се намали скоростта на разрушенията. Трябва малко да се забави и да се намери време за размисли. Иначе, ако продължим да се носим с такава скорост, ще провалим в пропастта.

Всички ние помним как Фукуяма след падането на Берлинската стена каза, че историята е завършила. Но ето, че мина съвсем кратко време според историческите мерки, и закипя целият свят. А работата е там, че такива думи са съвкупност от всички илюзии, които хранеше и самият Фукуяма, и мнозина на Запад. Те наивно смятаха, че е станала окончателна победа на една система. И това, което имаме днес е резултат от тези илюзии: “Ние победихме, нашият ред ще доминира, защото нашите конкуренти изчезнаха”.

Но какво означава краят на историята? Това е липса на сблъсък на интереси. Когато интересът е един, управлението е едно, доминирането е очевидно - и това е всичко, историята е свършила. Но това е много наивно виждане за света. Светът е голям. И милиарди хора не могат да бъдат сведени към една схема, към един знаменател.

Историята не само не е завършила, но сега интересите се изострят. При това се сблъскват различни: интересът на екосистемите се сблъскват с развитието на човечеството, както то е било замислено от Запада. Александър Зиновиев отдавна предупреждаваше, че механизмът на развитието на Запада не може да продължава в предишния вид, защото се превръща в авторитарна система. И думите за края на историята са еквивалентни на идеята за създаването на авторитарна световна система - и даже още по-жестока, недемократична, всъщност - система насилствена.

Но фразата, лишена от основание, стана толкова популярна, защото системата на масовата информация беше в ръцете на хората, които мислят така. Ето нагледен пример за доминирането на едното мислене: тези хора разпространяват онези идеи, които сами и измислят. Това не е реална информация, а тяхното мнение. Но тъй като те контролират потока на информацията, тяхното мнение става световна доминанта.

Макар че - относително световна, до границите, в които се разпространява тяхното влияние. И това също е показател за интелектуалните им и идеологически грешки. Защото идеите не стигат до всички. Например, половин милиард хора на планетата просто нямат достъп до електрическа енергия. Много идеи не се разпространяват заради езиковите не бариери. Половин милиард говорят на китайски език. Милиард и двеста милиона са индийците, милиард са африканците.

Но и въобще глобализацията и унифицирането на идеите могат да се разпространят само до някаква граница. Но тази граница американската, англосаксонската култура не я видя, и затова не я отчете. Та нали те доминираха в продължение на три и повече века, това е дълго време, то изработи навика: “Ние доминираме, ние сме по-горе, по-добри от останалите”. Това е расистка идея, която се роди, защото ние, западните хора, доминирахме с векове.

Останалият свят беше ограбен от Запада. Ние, западните хора, мислехме, че така ще бъде безкрайно, защото в продължение на три века доминирахме. Но изведнъж в света се появяват гиганти, които могат не само да кажат “не съм съгласен” и да се защитят, но и да дадат отпор.

И по-рано имаше несъгласни, но те не можеха да се защитят. Индия, например. Ние завоювахме цял континент, присвоявахме там всичко и правехме, каквото си искаме. Но ето, че се появяват такива политически сили като Китай, Русия. И продължаването на ограбването вече е невъзможно.

——————————

в. „Завтра”, 21 февруари 2017 г.