НУЛЕВАТА СВЕТОВНА. РУСИЯ ПРОТИВ ВСИЧКИ?

Владимир Тимаков

превод: Литературен свят

В сериала «Нулевата Световна» (Първи канал, 23-24 февруари) Кримската война 1853-1856 г. бе наречена световна война, случила се дълго до известната на всички Първа световна. Това е напълно справедливо. В допълнение авторът на сценария съобщи, че тогава, в средата на XIX век, Русия е противостояла на целия свят. А това вече е напълно невярно.

Такива заявления много приличат на позицията на съвременните киевски пропагандисти, според които Русия след съединяването си с Крим се намирала в международна изолация и противостояла на цялото човечество. Понякога се уточнява: «на цялото цивилизовано човечество».

И макар че днешното положение на Русия много напомня положението ни от времето на Кримската война, разговорите за международната изолация и за противоборство с целия свят в двата случая няма нищо общо с действителността.

Ако тогава, в по-миналото столетие Русия бе свалила щорите на евроцентризма, биха могли да ни се появят многобройни съюзници, а световната история би тръгнала по друга траектория.

Така че каква война се разразила в средата на деветнадесети век?

Действително, това била истинска световна война. Участниците й - Русия от една страна, Великобритания, Франция, Османската империя и Сардиния от друга - имали владения на всички материци на планетата, а военните действия протичали в акваториите на три океана.

И все пак Кримската война не може да бъде наречена първата в историята на човечеството война със световен, планетарен размах. С точно такъв глобален обхват се отличавала Седемгодишната война 1756-1763 г. и Наполеоновите войни. Затова пък съвсем точно Кримската война може да бъде наречена първата в съвременната история война между цивилизации.

В нея се сблъскали трите най-динамични цивилизации по онова време: Западната, Православната и Близкоизточната (сунитската). При това цивилизационното деление на враждуващите блокове се проявило както никога отчетливо.

Борбата започнала с конфликта между Османската империя и Русия. Турция не просто претендирала за лидерство в мюсюлманския сунитски свят, а вече минимум четири столетия го осъществявала. Турският султан се смятал за халиф т. е. религиозен лидер на всички мюсюлмани-сунити на планетата.

Русия, на свой ред, представлявала интересите на православните християни по цял свят. Наша национална идея станало освобождението на християните под турско господство, реконкиста на историческите православни земи - на същото основание, на което някога испанските идалго отвоювали от маврите Пиренейския полуостров.

Изходът от предстоящия двубой бил предрешен; по въоръжени сили Русия, безспорно, превъзхождала Турция. И тогава Великобритания, станала след промишлената революция очевиден лидер на Западния свят, мобилизирала почти цялата Западна цивилизация срещу Русия.

Единството на Западна Европа и чуждостта, «неевропейскостта» на Русия се проявили в този конфликт напълно. Към англо-френската коалиция се присъединили италианците, на които като че ли Русия не била направила нищо лошо и чиито интереси изобщо не е засягала.

След това в антируския блок влязла Австрия - същата Австрия, която само шест години преди това руснаците спасили от разпад!

Най-сетне, враждебни демонстративни действия срещу Русия предприели Швеция и Прусия - т. е. не останала нито една що-годе силна европейска армия, незадействана или във въоръжената експедиция срещу нашата страна, или в нейната блокада.

Именно тази, трудно обяснима с текущите политически задачи солидарност на европейските народи срещу «руската мечка» позволила впоследствие на Николай Данилевски да развие пророческа теория за културно-историческите типове. Чрез примера с Кримската война той описал делението на човечеството на общности, които много по-късни изследователи ще нарекат «локални цивилизации».

Една от такива локални цивилизации е Западната цивилизация. И макар че към нея никога не е принадлежала по-голямата част от човечеството, а само една пета до една десета част от земното население, Западът безцеремонно настоява да се определя като «цял свят» или «цялото цивилизовано човечество». Само при такъв подход може да се говори за борба на Русия с «целия свят» през 1853-1856 г. или след 2014 г. В рамките на тази логика всички останали (болшинството земляни!) са варвари и диваци, низши същества, интересите, ценностите, мненията на които може и трябва да се пренебрегват.

В Кримската война Западът съвсем не се стремял да защити целостта на Турция от «руската агресия», защото в най-близка историческа перспектива сам разделил турските владения. Буквално няколко десетилетия след Кримската война на Англия се паднали Египет и Кипър, на Италия - Либия, на Австрия - Босна, и малко по-късно на Франция - Сирия и Ливан.

За разлика от тях, руснаците не можели да се смятат за агресори. Русия се стремяла да възроди своята, Православна цивилизация, да освободи от турските завоеватели земите на източно-християнските народи: на Сърбия, България, Гърция, Армения, древна Византия.

Даже в Северен Кавказ действията на руската армия се вписва в логиката на реконкистата (отвоюването), та нали още преди три-четири века кавказките народи изповядвали православното християнство. Ингушите, например, окончателно и масово преминали в исляма едва в началото на деветнадесети век, а християнските параклиси от много по-ранни периоди и досега украсяват Ингушетия. Успехите на сунитските мисионери в кавказкия регион били тясно свързани с предшестващите успехи на османското оръжие: падането на Константинопол, покоряването на Грузия и по-нататъшната експанзия на североизток.

За разлика от Русия, чиито военно-политически усилия се ограничавали със защита на изконните земи на Православния свят, Западът се е стремял към световно господство, което в деветнадесети век вече не изглеждало призрачна мечта. Всъщност само Русия била единствената военна сила, способна достойно да се съпротивява на тоталната западнизация. Затова Западните държави дружно се хвърлили на помощ на Турция, изглеждаща им чужда и от която имали толкова неприятности в миналото.

Помощта за Османската империя била за европейците само повод да спре растежа на руското влияния, да предотврати възраждането на Православната цивилизация. Започвайки от разкола в църквата, Западна Европа гледала на Православния свят като на своя глобална алтернатива и не можела да се примири с наличието на такъв геополитически конкурент. «Да вкарат руската мечка в нейната бърлога» било за европейците по-важно, отколкото да се защитят правата на близките по вяра източни християни.

От момента на формирането на европейско-турската коалиция резултатът от Кримската война бил в значителна степен предрешен. И по брой на населението, и по икономически потенциал Русия много пъти отстъпвала на блока на своите противници. Само в метрополиите на воюващите срещу нас империи живеели около 150 милиона души, а поданиците на руския император били не повече от 75 милиона.

Но нашата Родина в онзи период съвсем не била единствената страна, срещу която били насочени военните усилия на Обединения Запад. За да се разбере картината на световната борба в онези години, трябва да се има предвид, че почти същевременно с Кримската война, във втората половина на петдесетте години на XIX век, се разгръщат още три конфликта на цивилизации.

Това са Англо-Персийската война, национално-освободителната война на индусите срещу английското владичество (известна като Въстанието на Сипаите) и Втората Опиумна война на англо-франко-американската коалиция срещу Китай.

Всъщност под ударите на западните армии се оказаха почти всички запазили в една или в друга степен самостоятелност локални цивилизации по онова време: Руската (православна), Иранската (шиитска), Индийската и Далекоизточната.

Русия издържала натиска с най-малки загуби. Всички останали претърпели съкрушителни поражения, задълго слизайки от световната арена в полуколониалното «мазе на историята». Персия отстъпила на британците контрола над Афганистан и Персийския залив. Индия за дълги сто години паднала на колене, окончателно изгубвайки своята независимост. Китай, макар и да запазил формално самоуправление, напълно отворил вътрешния си пазар пред чуждите търговци, включително и за британските наркобарони - продавачи на опиум.

Поражението на Китай в опиумните войни се превърнало не само в огромна трагедия в съдбата на тази велика азиатска страна, но и в най-голямата катастрофа в световната история изобщо. Ако се доверим на сведенията, представени в сборника на Ангъс Мадисън (а това е общопризнат и голям авторитет в областта на икономическата истории), Китай през първата половина на XIX век бил най-голямата икономика в света, но след подчиняването си на европейските търговски интереси започнал бързо да деградира. (Много сходни процеси впоследствие преживя и нашата страна - след поражението в Студената война и западнизацията през деветдесетте).

Растежът на националния доход в Поднебесната се прекратил съвсем и се възобновил едва след сто години, след освободителната революция на Мао Цзедун. От продължителната икономическа криза и от широкото разпространение на наркотиците в отворилия се пред Запада Китай умрели десетки милиони жители. По много скромни оценки, населението на страната след поражението в Опиумните войни се съкратило с 23 милиона души.

Разбира се, ако всички атакувани от Запада цивилизации се бяха включили в единен фронт, такива тежки поражения биха могли да бъдат избегнати. Съединявайки гигантския икономически потенциал на Китай с руското бойно майсторство, добавяйки тук човешките ресурси на Иран и Индия, би могло да се създаде надежден противовес на глобалната англо-френска агресия. За съжаление, такъв отбранителен съюз между евразийските цивилизации не позволили да се създаде нито информационно-техническите възможности по онова време, нито културните предразсъдъци.

Управниците на Китай, например, тогава още не били преодолели комплекса «център на света» и не можели да се примирят с мисълта, че някъде има народи, много превъзхождащи Поднебесната по нивото си на военна техника. Ръководният слой на Русия, напротив, бил поразен от комплекса на евроцентризма, което карало Петербург неуспешно да търси приятели в Европа, пренебрегвайки естествените си съюзници в Азия.

Съвременната обстановка в света отново с удивителна точност напомня обстановката от времето на Кримската война. Отново Западната цивилизация начело с англосаксите претендират за световно господство. Отново съпротива могат да й окажат историческите цивилизации на Евразия: Русия, Китай, Индия, Иран.

Уроците на «Нулевата Световна» изглеждат достатъчно очевидни, за да не повтаряме направените по-рано грешки и да не бъдем разбити по сами.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна», 25.02.2017 г.