БАЛОНЪТ
Децата направиха книжен балон.
Вземаха един парцал, потопиха го в спирт, подпалиха го под балона и той хвръкна към небето.
- Ура! - викаха децата.
- Аз съм цар на облаците, цар на простора, цар на птиците, цар на всичко, което лети… Сърцето ми гори от желание да се издигам все по-нагоре, да гледам света отвисоко, да съм по-високо от самите планини. Аз съм влюбен, влюбен във висините.
- Влюбен! - повтори една ластовичка, която летеше, - неговото сърце гори от любов.
И като подхвръкна под самия балон, поиска да види горящото му сърце.
Но колко учудена остана, когато вместо сърце - видя горящ парцал.
——————————
сп. „Смях”, г. 4, бр. 167, 1 ноември 1914 г.
