ИНДИАНСКИ ПРИКАЗКИ

превод: Литературен свят

Из „Приказки и легенди на североамериканските индианци” (2012)

ЧУЖДИ В СВОЯ ДОМ

Само преди триста години в Северна Америка са живели милиони индианци. Днешният списък от племена, чиито легенди и приказки са представени в този раздел на книгата, утре може да се превърне в мартиролог: последните представители на различните племена - от четиристотин до шестнадесет хиляди - сега живеят в резервати - места за насилствено заселване на коренното население на страна:

Хуроните са заемали земите между езерото Хурон и северозападния бряг на езерото Онтарио (територията на днешна Канада). В резерватите са останали само 400 души.

Ковичан са живели в югоизточната част на остров Ванкувър и в Британска Колумбия.

Вампаноаги живели в щата Масачузетс. Почти напълно са изтребени.

Канза живели на територията на щата Канзас.

Саук живели в щатите Мичиган, Айова, Илинойс, Уисконсин. Останали са около 1000 души.

Оджибве - сега са останали 16 000 души. Живели са в щатите Ню Йорк, Минесота, Мичиган и Северна Дакота.

Пиеган са живели на границата на САЩ и Канада. Останали са 700 души.

Haвaxo - сега са останали 1500 души. Обитавали са земите на щатите Аризона и Ню Мексико.

Онейда са живели на територията на щата Ню Йорк. Останали 3500 души.

Мускоги (друго наименование - крики) са заемали земите на щатите Алабама, Мисисипи, Тенеси, Джорджия. Останали са 9000 души.

Айова жили в штате Айова. Останали са 600 души.

Дакота - племена, обединени под това име, са заселвали Небраска, Северна и Южна Дакота, Минесота. Останали са не повече от 11 000.

Майями - сега са останали 400 души. Живели са в Индиана и Охайо.

Хопи са живели в полупустинята на Аризона. Останали са 3000 души.

Исанти-сиу са обитавали земите на Айова, Минесота, Южна Дакота и Уисконсин. Останали са 1200 души.

Чернокраки (друго наименование - сиксики) са живели на границата на САЩ и Канада. В резерватите днес са останали 1200 души.

Пасамакводите живели в щата Мейн. 600 души от тях сега са в резерватите.

Брюле са живели в щата Монтана. Остатъците от племето живеят в резервати.

Чероки са живели в щатите Тенеси, Джорджия, Северна и Южна Каролина. Основната маса сега е преселена в Оклахома.

Чоктави живели в Алабама, Луизиана и Мисисипи. Останали са 15 000 души, преселени в Оклахома, на неплодородни земи.

Ханкпапа, оглала, миниконджу, сан-арк са живели в щата Монтана. Днес остатъци от тези племена живеят в различни резервати.

Пронизаните носове (други наименования - не персе, нумипу) са заемали част от щатите Орегон и Айдахо. Практически напълно са унищожени от белите колонизатори.

——————————

НЕ СЕ РАЗБРАЛИ

Веднъж представител на американското правителство дошъл при вожда на индианското племе брюле и поискал да му дадат под аренда планините Блек Хилс за сто години. Вождът обещал да помисли. В края на деня, когато, без да дочака отговор, представителят на правителство се канел да си тръгне, към неговата кола, запрегната с шест мулета, внезапно се приближил вождът.

- Е, помисли ли? - показвайки се от колата, попитал представителят.

- Не още. Но аз искам да получа твоите мулета.

- Ти не можеш да ги получиш - запротестирал посланикът на правителството, - мулетата не са мои и аз не мога да ги продам.

- Но аз не искам да ги купувам - възразил вождът - аз искам да ги взема под аренда.

- А за колко време?

- За сто години.

- Ти наред ли си?! - възкликнал пратеникът. - От мулетата нищо няма да остане за толкова дълго време! А и те принадлежат на държавата. Аз нямам право да се разпореждам с тях.

- Това е, което исках да ти кажа - отвърнал вождът. - Планините също не ми принадлежат, а на цялото ми племе. Така че не мога нито да ти ги продам, нито да ти ги дам под аренда.

——————————

«ОТМЪСТИТЕЛНИЯТ» ИНДИАНЕЦ

В гладните години, доведени до крайна нужда, индианците често влизали в домовете на белите и молели за храна.

Веднъж един измъчен, уморен индианец влязъл в дома на бял заселник и помолил да го нахранят. Стопанката на къщата, майка на няколко дечица, отвърнала,че няма нищо. Индианецът не й повярвал и повторил молбата си. Тогава жената му показала децата си и казала:

- Нямам с какво да ги нахраня даже тях!

Индианецът си тръгнал. А домакинята, наплашена от разказите за злопаметността на индианците, започнала да чака неминуемото отмъщение.

И наистина, след няколко дни индианецът се върнал. Още по-слаб и изнурен, отколкото бил. В ръцете си държал торба със сушено еленско месо, която сложил в краката на жената с думите:

- Ето, вземи, нахрани децата.