Никола Мавродинов

На 5 март т. г. почина големият художник, естет, художествен и театрален критик Сирак Скитник.

Той е роден в 1883 г. в Сливен. След завършването на средното си образование Сирак Скитник заминава за Петроград, дето учи живопис в художественото училище на известните в цял свят руски декоратори Леон Бакст и Добужински.

Той участвува във войните, от които излиза с опасна рана в гърдите.

Излага за пръв път в 1913 год. в изложбата на Южнобългарските художници и неговите картини са забелязани веднага не само от художествената критика, а и от Министерството на народната просвета и от Народния музей, които откупуват тая и следната година две от неговите първи работи „Каналът Фонтанка в Петербург” и „В стаята”.

С тях той застава в авангарда на младата българска живопис. Той внася в нея постимпресионизма на Ван Гог.

Той заема от тоя голям живописец техниката на живописването с дълги като ленти мазки, но неговият колорит и характерът на картините му са други.

Живописта му, чиста живопис, основана на хармонията на тоновете, е емоционална в основата си. Той не рисува по натура, а по скици, които претворява във въображението си и които насища с чувство.

Така картините му изразяват душевни състояния. Тридесет години той стоя в тоя авангард на българското изкуство.

Новатор и модернист, той проправяваше пътя на младите не само с картините си, а и с критичните си статии, в които се прояви като най-тънкия естет, който сме имали до днес.

Той беше носител на култура в тая страна, на художествена и театрална култура.

Той даде признание на редица млади художници и актьори.

Той беше критикът на цели две поколения творци. Но той създаде и публика, която да ги цени.

Той беше ценен и като човек. Своята човечност, своята обич към хората той проявяваше по различни начини. Той беше добър другар, добър приятел, добър и умен човек.

——————————

сп. „Изкуство и критика”, г. 6, кн. 2, 1943 г.