Никола Мавродинов
Никола Петров Мавродинов, български историк на изкуството и археолог, е роден на 2 ноември 1904 г. в град Тутракан. Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931-1934), уредник в музея (1934-1944). Действителен член на Българския археологически институт (1939). Директор на Археологическия музей при БАН (1944-1949). Член на БКП от 1944 г. Член-кореспондент на БАН (1946). Професор (1953). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954-1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955-1958). Книги: „Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в.” (1931), „Любомир Далчев” (1942), „Боянската църква и нейните стенописи” (1943), „Старобългарската живопис” (1943, 2 издание - 1946), „Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни” (1947), „Основни познания за изобразителните изкуства” (с Мара Цончева, 1948), „Обща история на изкуството” (ч. 1, 1950; ч. 2, 1951; ч. 3. 1952), „Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″ (с Георги Козаров и Емил Момиров, 1953), „Византийската архитектура” (1955), „Иван Фунев” (1955), „Връзките между българското и руското изкуство” (1955), „Изкуството на Българското възраждане” (1957), „Жеко Спиридонов. Живот и творчество” (1957), „Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство” (1959; 2013), „Старобългарското изкуство. XI-XVIII в.” (1966; 2016), „Боянската църква. Архитектура и стенописи” (1972). Умира на 28 февруари 1958 г. в София.
Публикации:
Публицистика:
СИРАК СКИТНИК ПОЧИНА/ брой 92 февруари 2017
ЕДИН ХУДОЖЕСТВЕН ЦЕНТЪР НА ВЪЗРАЖДАНЕТО - САМОКОВ/ брой 168 май 2024
