Станислав Золотцев

превод: Тихомир Йорданов

***
Русия все пише поезия, проза
в години и смутни, и на разруха -
за срещи, брезички, но пък сериозно
дори и за този, що силничко духа…
От всичко най-силна е тази хипноза
от думи - (а те са все малко!)
Русия да пише във стихове, в проза -
за нея това е като залъгалка.
Почти оголяла и тръгнала боса,
през сълзи, през кърви, но пак не престава
Русия да пише поезия, проза -
тъй в себе си вечно света тя спасява.

——————————

***
Россия пишет стихи и прозу,
В годину Смуты, в чаду разрухи.
А - все про то же: и о березах,
И о свиданьях, и о разлуке.
Любого в мире сильней гипноза
Ее словесность - а ей все мало ! -
Россия пишет стихи и прозу,
Как никогда еще не писала.
Почти нагая, почти босая,
Не перестанет сквозь кровь и слёзы,
Себя спасая и мир спасая,
Писать Россия стихи и прозу.