Велико Йорданов

Вековното време на борбата за свобода роди безсмъртни български синове. Те раснаха с величието на подвига и с подема на делото си. Това не бяха случайни люде, живели за някакви материални блага. Те жертваха себе си пред най-свидното за българина - нашата бащина земя.

За скъпата и свята българска земя живя, бори се и даде кръвта си един от най-големите български войводи - знаме на борците - Стефан Караджа.

Потомък на храбрите и достойни Белянски войводи от Факия и на мъдрите Узуновци от Ичме, той - наследникът на войниганите - героичен дух и желязно сърце, мина през огньовете на робството и в потъмнялата от злочестина родина им силата да вдигне мощен възглас за свещена борба и да поведе борците.

Той - Караджата, най-окриленият от крилатите, грее с блясъка на славата. Сияйният му образ на войвода от паметната историческа епопея на кървавата 1868 година вдъхнови най-големия и безсмъртен наш поет - Ботйова, а след него и Вазова да създадат за неговия легендарен подвиг и саможертва най-възвишените песни.

С вдигната кървава сабя, отрупан с множество рани, той пада във вражески ръце, но неравната борба в героичната битка при „Кървавия дол” покрива челото му с неуведаеми лаври. Защото у него живее една възвишена мисъл на избраник - как по-славно и достойно да умре за България.

И умира той като храбрец, верен на клетвата си, преди да види черното бесило.

И ако на паметника, издигнат в негова чест и слава в родното му село Стефан Караджово светят великите слова на въстаника „Свобода или смърт”, с което е ознаменуван безсмъртният му подвиг, по-велик остава този паметник в душите на признателните наши поколения, защото виждат в живота и борбата на Караджата великана на делото, - народния герой.

И трябва да бъдем благодарни, че сто години от рождението на войводата Стефан Караджа, писателят Звезделин Цонев е положил голям труд, като е вървял подир стъпките на славния му път от Тракия през златна Добруджа до Балкана, за да ни напише тази вдъхновена книга и да ни спомни и разкаже за героя, който не умира и който ще живее с примера си през вековете в нашите души.

Тази книга добавя още по-голяма ценност и значение и затова, защото в нея се дава за пръв път, покрай другите образи и документи, и един нов, неизвестен досега за нашата история, портрет на Караджата от най-ранно време, с униформата на българските въстаници от легията на Раковски. С това образът на Караджата добива ново осветление, ново озарение, нов блясък и величие.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 503, 19.02.1941 г.