Велико Йорданов

Велико Йорданов Вълков, български литературен критик, публицист, историк и историограф на учебното, библиографското и музейното дело е роден в на 10.08.1872 г. с. Медвен, Котленско. Учи в с. Медвен, Айтос и Котел. Завършва гимназия в Сливен и славянска и немска филология в Лайпциг (1893-1898). Учителства в Сливен, Разград и София (до 1907). От 1907 г. е подначалник в отделението на средните училища и началник отдел за културните учреждения (1914-1919). Управлява Народния театър (1917-1918). От 1921 г. до 1928 г. е член на учебния комитет на МНП и редактор на списание „Училищен преглед”. Директор на Народната библиотека (1928-1934). Проучва образователното дело и педагогическите традиции в Германия, Румъния, Австрия, Швейцария, Англия. Като директор на Народната библиотека полага грижи за превръщането й в съвременна институция и обогатяването на фонда й с архивите и личните библиотеки на редица български писатели, както и с автентичните турски документи от съдебния процес по делото на Васил Левски. Пише литературни статии, рецензии. Автор на книгите „Крали Марко и българската народна епика” (1901), „Дарители на народната просвета” (1911), „Крали Марко. Исторически литературен преглед” (1916), „Материали за изучаване на учебното дело в България” (1925), „История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината й. 1879-1929″ (1930), „Как са възникнали нашите музеи” (1934), „Народните просветители Кирил и Методий. Историко-литературен очерк” (1935), „Лайпциг и българите” (1938), „Село Медвен, Котленска околия. Историко-обществен преглед” (1940). Сътрудничи на в. „Литературен глас” и др. Член на СБП. Негови публикации излизат на сръбски, немски и френски език. Превежда от немски език. Съставител е на антологията „Българска белетристика” (1922) и на сборника „Прослава на Цанко Церковски”, издаден по случай 30-годишната литературна дейност на писателя. Умира на 6.02.1944 г. в София.


Публикации:


Критика:

„СТЕФАН КАРАДЖА” ОТ ЗВЕЗДЕЛИН ЦОНЕВ/ брой 92 февруари 2017