Сирак Скитник

***

Цъфтяха розите…
Аз видех те при розов храст…
Смутено ме погледна ти…
Минаха дни - под същий храст
погребах рухнали мечти…

Листата капеха -
засипваха нов гроб самотен…
Което аз безумно любих,
с целувки страстни не погалих -
сред път го в тъмна нощ изгубих.

Валеше сипкав сняг…
Кат призрак тъмен сам стърчеше
оголен розовият храст…
Мъглите, вятърът студен
прегръщаха го с луда страст.

Цъфтяха розите…
Не цъфна скъпий храст напролет,
и никой дните му последни
не подслади… Въздишка беше
застинала на устни ледни…

1905