СИРАК СКИТНИК
Изминал доста дълъг път и като поет, и като критик, и като художник, Сирак Скитник все още няма свой творчески образ. Занесен от треската все да дири, той не е можал да осмисли творческите си нагони нито в едно от изкуствата, на които е посвещавал сили.
Потокът на диренето обикновено озовава Сирак Скитник при разни школи и модерни течения.
Но те не го овладяват с дълбоките си идейни основи, а с формите и средствата. И тъкмо затова Сираковия модернизъм е формален, но криволинейно геометричен и маниерен, даже и в цветовете и сенките. И най-важното студен, лишен от лиричност.
При това в него не трепти българското, не е родината му, която го вдъхновява, а формата и цвета сами по себе си - те са същност на Сираковата живопис.
Едно отстъпление от криволинейния формализъм и от модернизма е последната му изложба, запълнена с картини от Гърция.
И все пак колкото и да се е отдалечил от маниерността, художникът не се е освободил напълно от влиянието на старите си увлечения - дирил е сякаш форми и линии, без да заживее с тяхната песен. И затова е заграбил много от Гърция, ала не с душата и със сърцето си.
Заграбил е като колекционер, при това колекционер, който не взема непосредствено от природата, а черпи и от разни сбирки. Ето защо изложбата на Сирака не убеждава зрителя с топлота и искреност. Сякаш художникът не е творил, а е работил, или по-точно, произвеждал е картини.
И все пак завоят с последната му изложба е едно добро указание - Сирак е на път да овладее творчеството на непосредственото изживяване - а то е, което определя художника и му дава образ днес и утре.
Защото всеки творец е ценен с онова, което си е негово по творческа природа, а не по чуждо внушение, увлечение или влияние.
сп. „Завети”, г. 2, кн. 2, 1935 г.
