Людмила Шаменкова

превод: Тихомир Йорданов

КЪПАНЕ НА ЧЕРВЕНИЯ КОН

Пак вятърът плющи в платната.
Възвира пламнал небосклон.
Децата къпят пак в реката
червения възседнат кон.

——————————

***
Приятелски звучали речи
смени ги трясъкът картечен.
Достигнал вече на върха,
пресекна ти дъха.

——————————

***
И разни болки да те мъчат -
раздяла, нужда и беда -
отгоре свети неотлъчно
надежда, чудната звезда.

Неправдата тежи стократно.
Любовното страдание гори.
Да чакаш нещо невъзвратно -
не е напразно туй дори.