Анна Ахматова

превод: Димитър Бабев

Из „Броеници”

***
Усмивка имам аз една,
по устни ми едва трепти;
за тебе ще я пазя аз,
че от любов я даде ти.

Какво, че влюбен си в безброй,
какво, че нагъл си и лих? -
Пред мен е златен аналой,
а с мене сивоок жених.

——————————

сп. „Листопад”, г. 4, кн. 5, 1923 г.