СИЛНИТЕ ДУМИ

Николай Христозов

СИЛНИТЕ ДУМИ

Дайте на думите отдих,
докато са живи още.
Безсънието
е подвиг -
но само за три денонощия.

Който се движи бързо,
трябва дълбоко да диша.
Днес половината въздух
отива за говор.

Излишно.

За да си върнат блясъка,
да бъдат и умни, и чисти -
по-рядко да ги произнасяме,
по-често
да ги мислим.


ТОЧКА

Не казвайте, че милостта в сърцето ми изстина
и че замлъкналите все по-рядко шепнат с моя глас.
Не бързайте.
Без тях денят ми никога не е заспивал.
Нощта ми никога не се е будила без тях.

Измяна няма, принцове и сноби!
Душата ми е пълна.
Дори и всички да си тръгнат -
останалият ще съм аз.
Животът ми е клада,
но от всеки лумнал въглен
загиналите винаги ще вдигат лъч и съвест
над мене.
И над вас!

Така -
докато сам не се превърна в прах.


ДЯВОЛСКИ ДЕН

Ненадейна буря ме отвя
в свят пустинен, в свят без синева.
Искаха да бъда роб в палати,
пленник с власт, слуга с пагони златни.
Но такава сладка власт горчи.
Казах на устата да мълчи.
На сърцето казах да изтрае
не за миг и не за час -
докрая!

И сега с гърди изпепелени
възвестявам своето спасение.

И сега със млъкнали уста
се усмихвам страшно на света.


МАЛКА ИЗПОВЕД

Аз вече
нямам правото да питам.
Въпросът ми не ще докаже нищо,
освен че нямам право.

За бягство и не мисля -
пак ще страдам.
Сърцето ми, където и да бъда,
все своето страдание ще търси.

Една възможност имам:
да остана
при невъзможното,
при своя глас пресипнал,
при смачканото слънце на деня си

и да повтарям всяка нощ
„обичам те”
на лекомисленото същество,
което
не може да обича.